Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2013 09:54 - Жив ли е Бай Ганьо и днес? (есе, БЕЛ, 7 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 28503 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.05.2013 09:56


        Трудно е да се отговори само с „да“ или „не“ на този въпрос. Бай Ганьо е явление, дълбоко вкоренено в съзнанието ни на българи. Казват, че всеки народ има своите образи в литературата, които отразяват отрицателните му качества и от които се срамуват. Лошото е, че ние не се стремим да оставим своя в миналото, а често се връщаме към него.        Няма как да не обвържем героя с темата за Европа и неговото присъствие там. България вече е член на така бленувания съюз от европейски държави, към който дълго се стреми. Също както навремето Бай Ганьо я „щурмува“ с гюловото си масло и ориенталския си манталитет на доскоро ограничен роб, възприел културата на неподходящ поробител. Също както тогава, и днес ние не преставаме да се убеждаваме, че мястото ни е в Европа, че исторически сме извоювали правото си да бъдем там. И въпреки това, не проумяваме, че „европеец“ не е просто титла, с която се кичиш. Това означава да бъдем отговорни, да спазваме реда, правилата и законите, а не да се държим като непослушно дете.           Бай Ганьо е жив и днес, защото все още има хора, които погрешно разбират думата „свобода“ и мислят, че всичко е позволено. Жив е, защото все още изхвърляме боклука си през прозорците и на нерегламентирани места. Жив е, защото има управляващи, които си позволяват да присвояват пари, да злоупотребяват с власт, да говорят просташки. Жив е, защото такива хора печелят от нещастието на обикновените.         За жалост, паралелът между поведението на Бай Ганьо във втората част на книгата „Бай Ганьо в България“ и настоящото положение разкрива отчайващата прозорливост на Алеко. Новобогаташите, които днес наричаме „олигарси“, не са нищо друго, освен Бай Ганьовци, облечени в костюм и вратовръзка. Техният език и поведение, начин на забогатяване и спечелване на място в обществото, по нищо не се отличават от средствата, които героят на книгата използва, за да постигне целите си. Плашещи са арогантността и липсата на преценка за стойността на собствената личност; безграничните апетити за политически и обществен успех на хора без образование, култура и възпитание. И все пак, защо може да се каже и обратното- че Бай Ганьо е само герой от книгата на Алеко Константинов, който не надхвърля границите ѝ? У нас живеят и хора, които приличат на автора. Те вярват, че можем да вземем най-доброто от европейската култура и да го приложим в българска среда, като запазим баланса и съхраним българската идентичност. Защото ние сме европейци, но и българи.             Може би Бай Ганьо ще бъде само литературен герой, едва когато неусетно сме спрели да се питаме дали все още го има. Този миг би бил показателен за това, че сме започнали да се лекуваме от болестта „байганьовщина“. Защото комплексите на отделния човек, както и на една нация, не изчезват така лесно и бързо. По-скоро е хубаво да поставяме акцента на добрите си страни като народ. Тогава бихме били по-малко Ганьовци и повече хора, подобни на Алеко- такива, които не затварят очите си за отрицателните страни, а им се надсмиват и иронизират, за да не им разрешат да се развиват и да вземат власт. И сигурно това е верният път- критика към негативните явления в обществения ни живот, за да бъдат изкоренени.         Бай Ганьо и въпросът дали го има ще изчезнат, когато спрем да си повтаряме, че сме такива, без да се опитваме да променим нещо. Когато се отворим към света с доверие, а не подозрителност, и започнем да приемаме съветите и примера на хората, които са постигнали обществен, културен и политически напредък. Здравословното съизмерване с Европа може да ни направи по-гъвкави и успешни, макар че в последно време и тя се разкъсва от противоречия и криза, което буди съмнение в правилността на модела ѝ. Това извиква спомена за думите „И тука е така.“, макар от друга ключова творба на Щастливеца.        Призракът на Бай Ганьо все още живее и се подхранва именно от интелектуалната деликатност, тактичност и етичност на хората, които и знаят, и могат. Днес пред всеки културен човек стои дилемата- да позволи ли да го изтикат в ъгъла, или да се превърне във винаги успяващия при всякакви обстоятелства Ганьо. Това е избор, който предполага самата свобода като такава. Това, че нея я има, е истинският критерий за действителната стойност на нещата. Изборът, който всеки прави в условия на свобода, е избор, показващ какъв човек е и какви ценности носи. Колкото по-малко хора избират поведението на Бай Ганьо, толкова по-бързо ще заглъхнат поставеният в заглавието въпрос и думите на Алеко: „Европейци сме, ама все не сме дотам!“. 


Тагове:   клас,   Есе,   бай,   жив,   днес,   ганьо,   БЕЛ,   седми,   Ли,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026950
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031