„На високо” - Уникално  песенно явление в българския изворен фолклор от селата Долен и Сатовча

Тихичко потича водата край неразораната нива.

Отдъхва денят.

Под камъните изпълзява мъглива въздишка.

Високо, при извора… изгрява луна.

Отново сме в Родопите. При изворите. Макар и попресъхнали, те все още съществуват. Време е да се погрижим за тях. Време е да поразчистим, за да потече отново бистра и блестяща народната мъдрост. Защото изворите се вливат в реките, а реките в моретата, защото малките неща създават големите, защото миналото твори бъдещето.

Ще ви разкажа за едно уникално песенно явление в западни Родопи – полифоничното пеене „на високо”от селата Долен и Сатовча. Всеки път, когато слушам тези стари песни, в съзнанието ми нахлуват неясни асоциации и ме обзема непознато чувство. Противно на логиката, на ежедневното, дори на празничното, това пеене ме кара да потъвам в дълбока и скрита тайна, която не може да бъде обяснена с разумни доводи. Усещането е като докосване до Източника, като пиене от извора. Като среща със Себето. Бих го нарекла дори „шаманизъм” на звука.

Отиваме в старата част на село Долен – архитектурен шедьовър на възрожденски дюлгери. Срещу уникалната църква в резервата живее Яна Ланджева. Приказливата пееща Доленска Баба. Подавам кутия с бонбони, а тя се суети и нарежда „Мило, мило, добре дошла, лук имаш, лук…”, добре изглеждам, значи. И докато похапвам квасено млекце със захар, приказката се завърта около пеенето. Когато била момиче, все вървяла с по-старите жени. Лятос работела на нивите на заможните. Три баби я научили „на високото” пеене. Старшата на групата - Баба Кича Шишкова, баба Вангелия Манолева и баба Кика Григорова. Многолюден бил Долен в нейната младост. Църквата била пълна с хора, децата стояли по вратите по време на служба, а на всяко мегданче имало сбор. Пеели, играели и се забавлявали до мръкнало, а на изгрев – пак по нивите. Работели и пеели. Старите песни. А ливадките над селото се превръщали в топъл хляб и шарена сцена. Заоблените, амфитеатрални хълмчета родили високите провиквания и мелодични наслагвания в иначе съвсем пиринския двуглас. Разделени по групички, „женските” се надпявали и така неусетно създали „доленското пеене на високо”. Имали си песен за всякакви случаи – като жънели карали „Жъла Злата пшеница”, по обед идвала -  „Дойде време пладнина”, а „Лесни са Горо”и „Чи слагай са Слънце надведа” – завършвали концерта. Планината харесвала гласовете им и пращала дъжд, когато подкарвали „Шу е тевно през гора”.

 Ех! Колко народ си е тръгнал от Долен да търси работа, колко родове са се разпилели по света… Баба Яна, баба Делка и баба Кича са единствените доленки в старата част, които попяват „на високо” за туристите, по-младите - Силвета и Ема /доленски снахи/, се включват успешно, а хълмистите нивички над селото пустеят…

Дядо Митьо – най-верният фен и другар в живота на баба Яна поклаща глава и продумва:”Щяхме да сме цял квартал тук, ако нашите деца бяха останали в село, имаме шестнайсет пра-внука…”

Въздишаме заедно и баба Яна подкарва „а бре, Яньо!”…”Ако не предадем на младите песните и самото пеене, всичко ще изчезне с нас, ей, започнах осемдесет и четири!” – тюхка се старата жена. „Но живота иска майтап, убав мохабет, па хапни, па пийни и песната сама прихожда!” Прегръщам крехкото рамо на този велик дух, благодаря на съдбата за урока и се запътвам към гостоприемната Сатовча – втората майка на „високото пеене”. 

Беше Благовец. И добрата новина е, че надежда има. Оцелялото читалище в Сатовча поддържа и разраства групата за „високо пеене”. През петдесетте години на миналия век, няколко доленки стават снахи в тогавашната Сатовица и създават сатовчанската група „На високо”: Стоянка Павлова, Геза Карамитева, Иванка Карталова, Галя Мавродиева, Василка Попова, Злата Начева, Катерина Попова, Йорданка Попова и Мария Чобанова са първите.

Днес тази група има младежко звено и се ръководи от Катерина Коджаманова – певица и хореографка. Много са наградите, участията и успехите им през годините. Гордостта им е „Хердеровата” награда за изворен фолклор. Надяват се да намерят финансиране за създаването на песнопойка и диск, да доиздирят, съхранят и популяризират старите песни. Общината ги подкрепя, поетът Лъчезар Селяшки пише сборник с биографии, интервюта на певиците и текстове на песните, а композиторът Николай Кръстилов ще прави нотировка на мелодиите. Телевизия „Родина” е заснела няколко клипа на цялата група, а младите момичета успешно се справят с трудностите по усвояването на спецификата на звукоизвличането.

Катерина ми описва самото пеене: Една певица/най-гласовитата/, запява мелодията. Няколко жени „влачат” равен втори глас.Още не завършили, подема втора група певици, която повтаря същият текст. До тук пеенето не се различава от характерното за Пиринския край двугласно антифонно пеене. Уникалното на полифоничното пеене от Долен и Сатовча е, че двете певици „рукачки”, или „викачки”, пеят мелодията по особен начин – „на високо”. Те започват при запяването на втората група, за да могат вярно да уловят тоналността, в която пее основната група и също пеят двугласно.

Да цитираме и Н.Кауфман за специалистите: „Тяхното пеене се характеризира с неколкократно провикване на октава от тониката, последователно от речатативно изговаряне на текста в ниския регистър.Отскокът от октавовия тон към ниските тонове и обратно става необичайно и неочаквано, следствие на което песните звучат странно, ладово нестабилно, въпреки че ладът е точно фиксиран”. За нас, лаиците това означава едно - уникат, роден в сърцето на древността, съизмерим със световното живо наследство.

        Пътувам из Родопите,а мислите ми се въртят из облаците като ослепели птици. Райска е земята ни, сърцати са хората ни, неповторими са песните ни. А нещо все ни пречи да прогледнем. Кога, ако не сега, е времето. Кой, ако не ние ще пренесе „живата вода” в идното. Къде, ако не тук можем да пием до насита от изворите на народната памет…

Живите съкровища сме ние и държим съдбата си в ръце. Да бъдем, или да не бъдем – това е въпросът…

Тихичко потича водата край неразораната нива.

Събужда денят.

Под камъните изпълзява мъглива въздишка.

Високо, при извора… изгрява слънце.

Явлението „На високо” представи за вас – Момера Здравкова.

Ако искате да помогнете за осъществяването на проект за опазване и развитие на уникалното пеене – моля, пишете ми на momera@abv.bg – заедно можем всичко!