За трети път се опитвам да си създам блог - дано този път да е по вода - защото с фатализма , наследен с циганската кръв по бабина линия , опитвам всяко нещо до три пъти .
        За мен Интернета се роди по покривите . Бая ги обиколих преди 7-8 години , когато тъкмо открихме модата на радио-модемите . Качваме горе антената , радиото , компютъра ( тогава още на мода бяха вътрешните радио-модеми ) , съответно монитор и клавиатура , разполагаме техниката и … устройството не желае да се закачи . Шефа казва : “Отиваме до офиса да видим какво казва аксес-пойнта , а ти стой тука да пазиш апаратурата “ и аз се съгласявам – къде да мърдам , след като бях новака , чирака на фирмата .
       След малко обаче осъзнавам ролята си на пазач – не мога да оставя нещата на покрива и да прескоча до близкото кафе било за бира , било до тоалетната . От тази мисъл естествено веднага ми се подува мехура и отивам да препикавам по-следващия комин , хем да хвърлям едно око на повереното имущество , хем да не умирисвам работното място .
       Когато обаче човек се облекчава в тоалетната , има навика да се забавлява , като чете надписите по стените . Покривната тоалетна няма нито надписи , нито стени , та единственото ти забавление остава да зяпаш хората долу . Зяпаш ги от високото , не само в буквалния смисъл , а и от височината на прозрението , че в този момент на облекчение със сигурност се чувстваш по-щастлив от дребните пъплещи човечета долу . Тази мисъл толкова ти харесва , че повтаряш операцията през 15 минути , независимо дали наистина ти се пикае .
        От тогава ми е останала психоматичната реакция – кача ли се на някакъв покрив , независимо по каква причина – веднага ме свива мехура . Толкова покриви съм маркирал , че ако бях едно куче със самочувствие , смело щях да се самообявя за Господаря На Покривните Територии .
       Извън сферата на майтапа , наистина и досега се качвам на покрива на кооперацията – ей така , без особена причина , просто да се почувствам малко по-нависоко , малко по-свободно и малко по-нашироко . Обичам си ги покривите – в скучните часове на моята кариера на пазач на антени , там са се родили най-щастливите ми идеи и гениални прозрения . Макар че трябва и да съм им малко огорчен – маймуната слязла от дървото и станала човек , а аз се качих на покрива и станах маймуна – т.е. системен администратор .

тук да се чувстваш като на покрив ,по-нашироко и по-свободно..........ама си изгради друга психосоматична реакция..............

nali znaesh

Аха, а аз се чудех защо камината ми не дърпа през зимата :)