Или историята с Надежда Бенина, председател и докладчик на еднакви дела

Ретроспекция

            До тук имаме.   Интервю срещу корупционни практики на декана на  Правно-историческия факултет (ПИФ)  Александър Асенов Воденичаров и ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград (ЮЗУ)  Илия Димитров Гюдженов. Воденичаров, който в оня момент е и член на Висшия съдебен съвет, и Гюдженов  предприемат срещу мен  открити и подмолни действия, като се неглижират  от изнесената информация. Последва уволнението ми. Линията за уволнение я дава  Воденичаров в нарочно интервю пред в-к Струма.  Уволнителната заповед обаче е с подписа на доц. Здравко Гъргаров (ПИФ). Той е заместникът на ректора на ЮЗУ. Гъргаров се подписва под името Илия Гюдженов (ректор).  Ректорът на ЮЗУ Гюдженов не е невинен. До подписа на Гъргаров, Гюдженов движеше  репресивната процедура. Подпомагат го   Вера Лазарова (хем асистентка по трудово право в ПИФ, хем юрисконсултка на ЮЗУ)  и ( секретарката на ректора Гюдженов ) Камелия Илиева. Тя е авторът на Стенограма на интервюто, дадено от Петър Дошков на 7 Януари 2005г. в 21 часа по Кабелна телевизия – Благоевград.

 Уволнението ми  е за три аранжирани от Камелия Илиева изявления от интервюто ми пред КТБ, предадени от нейната Стенограма.  Не съм се опозорил. Следващият постинг е изцяло посветен на уволнението ми по време на отпуск. Ще представя съдебните производства с участието на съдиите Вера Янева, Надежда Бенина, Елка Ерменкова и Петър Узунов. Тогава не знаех, че Воденичаров е обикалял по стаите на съдиите в Благоевградската съдебна палата и е изисквал подчинение, което е получил по всички съдебни спорове с мое участие, защото към оня момент „коли и беси” във Висшия съдебен съвет.

Вместо да се изправят срещу мен,   Воденичаров и Гюдженов се скриват зад действия на:

- Комисия по етика при Академичния съвет начело  доц. Васил Мадолев (в момента пенсионер от  ПИФ и зам.-декан на Воденичаров, също пенсионер ); 

- трите или 4 –те  синдиката  в ЮЗУ, които ме нямат за свой член. Но и те искат уволнението ми. Особено активен  на тоя нарочен синдикален консилиум е Васил Жечев (Подкрепа), повечето го познават като провален председател на Съдийската комисия при БФС по времето на Иван Славков;

-  22 студента в  ПИФ. Заради Гюдженов и Воденичаров, предявяват искови молби за неимуществени вреди, които са претърпели като трети лица. Твърдят чрез текста на адвокат Незабравка Стоева, че заради изнесените данни от официалните документи на ПИФ/ЮЗУ са се почуствали обидени и оклеветени за по 5000 лв.  Ищците са от цяла България: Смолян, Козлудуй, Бургас, Враца, Първомай, Пловдивско, Асеновград, София.  Иначе местната  кабелна телевизия (КТБ)  се излъчва само в Благоевград и околностите.

Образувани са съдебни производства. Константната българска съдебна практика е да не се образуват, понеже такива искове са строго лични. Само дегенериралите  Воденичаров  и Гюдженов имат  право  да преценят дали са обидени и оклеветени във въпросното интервю. Исковете на третите лица студенти се поемат от Воденичаровите  съдии  Вера  Янева  и Владимир Ковачев.   Титанична  е битката  делата за непозволено увреждане (= чл. 45 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД))  да се обединят за общо произнасяне от един съдия. Успехът е частичен. Делата се обединяват, но   в две  разделени едно от друго производства. По едно на съдия. Съдиите  се произнасят по несрещаните до момента  „спорове” с две  противоположни решения.  Ковачев е по-добрия търговец от двамата съдии. Съдията Вера Янева се подсигурява за ранг Съдия в окръжен съд и безпроблемно гласувана съдебна несменяемост от ВСС/Воденичаров. Съдията Ковачев осребрява делото  на 17-те студента за административен ръководител на Благоевградския районен съд. 

13 април  2005  е Ден на негодниците. Воденичаров е със съобщението във в-к Вяра, че съм  осъден почти на 100 000 лв. Справката сочи, е това е най-високият осъдителен диспозитив за неимуществени вреди на трети лица. Ковачев   е избран от ВСС, в който Воденичаров кадрува, за председател на съдии с по-голям стаж и опит. Вносител на предложението в нарушение на Етичния кодекс на съдиите и в уговор с Воденичаров е председателят на окръжния съд в Благоевград  Красимир Аршинков. Той не за първи път злоупотребява със служебното си положение. По мое студентско време в ПУ „Паисий Хилендарски” за такива  щяхме да кажем, че Аршинков е в позата на колоездач с изплезен език пред Воденичаров. Аршинков повишава ранга си на Съдия от ВКС. Неговото място на публичните трапези в ПИФ  е  отдясно на Воденичаров, повече от две години незаконен декан на факултета.

Правно невежество демонстрира адвокатката Незабравка Стоева, оформила исковете на ищците.

Решенията на съдиите Янева/Ковачев  въвеждат  специално благоевградско процесуално право, откъснато от българското съдопроизводство. Българският закон  забранява на трети лица, които затова се наричат такива, да се намесват в отношенията между мен и Воденичаров/Гюдженов. Двамата имат самостоятелно право на иск по чл.45 ЗЗД, както и на тъжба на пострадал по реда на частния наказателен процес.

След въпросните решения, ЗЛОНАМЕРЕН с постоянен адрес  в Благоевград може да предяви иск за непозволено увреждане ОБИДЕН на журналистите, писали в Дневник, Труд и Капитал срещу незаконното деканствуване на Воденичаров.  Дори да си поръча и решаващ съдия   по  ред на предпочитание: съдия  Ковачев,  съдия  Янева или в обратния  ред.  

            Читателят знае от Второ Откровение, че обжалвах пред  Окръжен съд –Благоевград (БлОС) решение №3207 от 13. 07. 2005г. по гр. д. №208/2005г.  на районния съдия  Ковачев. Така постъпи и адвокат Стоева с решението на съдията Янева  по гр. д. № 207/2005г. , опис на същия съд.

БлОС образува по жалбите две производства. Делата се гледат от два състава на БлОС. Съставите съвпадат: общ председател  и докладчик по делата  Надежда Бенина и постоянен съдебен член съдия Елка Ерменкова.  Различават се по съдията Серафимка Мадолева в състава с Надежда Бенина и Елка Ерменкова по дело  №990/ 2005г. Съдебният корелат  на Мадолева   по  дело № 876/ 2005г.  е  съдията  Емилия Топалова.  Първия състав означавам нататък като Бенина 1 (дело № 990); втория – Бенина 2 (дело № 867). Полицаите по делата пред БлОС вървят  по наследство от районния съд.  

            Полезна информация

Когато съдът се представлява от колегиален орган, правораздаването обикновено е онова, което наричам ЛЕЙЗИ. Какво се случва. Докладчикът по  делото написва проект на съдебното решение. Проектът се подписва от съдиите, без да се обсъждат доказателствата по делото. Съдебният ми опит разбива мита за  свърхпретовареността на съдии от колегиален орган. Абсурдът на българското правораздаване е в следния факт. Съдия с по-малък опит и стаж е в районния съд и – забележете - правораздава самостоятелно. Може да постанови лишаване от свобода  до 5 години. Когато бива преместен  в окръжен съд,  съдията влиза в състав. Има едно изключение на окръжно ниво, но то нищо не променя. Качеството му на съдия се влошава, понеже делата се ръководят в залата от най-старшия в състава. Няма нужда нашият съдия да чете правна литература , понеже на месец да му се падне да напише най-много 10 -12 съдебни проекта.  

Може и да откаже писането на проекти на съдебни актове. Но не вярвам това да се случва често. Смятам, че дори и не се провеждат тайните съвещания, предшестващи по закон съдебното решение, което докладчикът оформя. Особените мнения по дела на колегиален орган са такава рядкост, че появата им е чудо. Ако си в състав с качествен докладчик, решенията ще се потвърдят в значим процент от по-горната съдебна инстанция и активът се ползва в равна степен от съдиите в състава. Та - когато си едноличен съдебен орган, работиш за личния си престиж. Когато си в  състав на по-горен съд, съставът вече работи за теб.  Трупаш рангове с три пъти по-малко работа, отколкото едноличния съдебен орган, който върши всичко сам. Но тогава е налице другият абсурд, наречен тайна на съвещанието. При едноличен съдебен орган няма съвещание. Нулев е ефектът и при решение с особено мнение: винаги си наясно с позициите на тримата съдии.

            Съдиите

Познавах ги преди въззивните дела. Мадолева  правораздаваше  в състав с асистентката в ПИФ на Воденичаров  Катя Бельова. Гледали са  - с едно изключение-  всичките ми  дела срещу ЮЗУ с административен характер. Мадолева е  несигурна за самостоятелно правораздаване.  

 Топалова познавам  като адвокат на ЮЗУ от спора пред БлОС по делото за прием на студенти по договор за специализанти срещу 1100 лв. Спомен от адвокатката Топалова  са:  - документите за нищожния прием; -  нейния довод от   процеса,  че този прием си е вътрешноадминистративна работа на ЮЗУ. Решаващият съдия беше асистентът на Воденичаров в ПИФ Росен Василев – оня с многото правописни грешки в жалбата срещу мен (Второ Откровение). Не поисках отвод на Топалова от състава на Бенина. Не съм длъжен.

Разбира се, че Топалова е длъжна да се самоотведе от процеса, понеже е взела участие в друго процесуално качество по дело, имащо пряка връзка с част от предмета на спора по чл. 45 ЗЗД пред втора инстанция. Тогава щеше да загуби работното си място, което дължи на ВСС/ Воденичаров:  съдия по заместване на съдия Мими Фурнаджиева. По-късно Аршинков  прави ново предложение за Топалова:  ВСС/Воденичаров  я гласува на постоянен съдийски щат без конкурс, който към оня момент е задължителен. Престъплението е налице.

Ерменкова и Бенина ме отвратиха с решението си по трудовия спор, който гледаха на въззивна инстанция.   

Дадох  си сметка,

Че ми предстоеше поредна тежка битка с регионалното правосъдие на Воденичаров. Реших да започна от режима с придружаващите ме навсякъде в съдебната палата полицаи.  Постигнах след разговор с Аршинков да ме конвоират извън личното ми пространство. Хореографията на полицейското присъствие в съдебната зала  се промени.  Полицаите от двама станаха един. Дежурният полицай сядаше  зад гърба ми на втория ред. Понякога го питах за какво е тук.  „Така е наредено”. Един  дори  ми показа призовка и ме убеждаваше пред Бенина в залата, че е дошъл да я пита дали не става дума за дело при нея на същия ден. Смешното беше, че заседанията  при Бенина насрочваха последни за деня. Фактически се провеждаха след обедната почивка. Тогава  в залата почти нямаше хора.

Това положение ме удовлетворяваше. По онова време често гладувах, лошо спях, борих се с депресия на вълни, а неистово се нуждаех от време за подготовка по делата. До 10-11 часа преди обяд почти не можех да се съсредоточа от преживения стрес.  Два пъти тръгвах да се отказвам от всичко.  Но ставаше чудо. Събуждах се през нощта и в последния възможен срок написвах изискуемите актове. Веднъж не успях с третия. Беше необходим  за деволуция на процес. Но Господ беше с мен. Направих  „кухо обжалване”. Това е действие, при което умишлено представяш на съда неизряден акт. Много внимавах дефектът в документа да не е поправим от съдия. Липсата на подпис и непосочване на обжалваемия акт вършеше работа. За всеки случай отнемах и нещо от доказателствата. Съдът е длъжен да ти върне нередовния акт за поправка в 7-дневен срок. Така успявах да спечеля някой ден.

            Съдебен опит

 Преди делата пред   Бенина 1 и Бенина 2  бях трупал съдебен опит  в открити заседания пред Върховния административен съд (ВАС), БлОС и БлРС. Делата са различни по характер. Не съм броил административните. Имах  3 дела  за поправка на съдебен  протокол. Първо – при Янева по трудовия спор пред районния съд, после 2 дела във ВАС пред състава на Милка Панчева. Не съм броил делата за отмяна на съдебни решения. Имам молби за тълкувателни решения. Не съм без две или три дела за допълване на съдебни решения, две или три дела за тълкуване на неясни  решения. Незабравими са  2-те  дела за поправка на явна фактическа грешка (ЯФГ) във ВАС (Върховен административен съд) при престъпните съдружници  на Воденичаров Андрей Икономов (и той бивш член на ВСС), Дияна Добрева, Еленков... Скоро открих Еленков (от ВАС) с текст за адвокати, издаден от Центъра за подготовка на адвокати, чийто директор е била М. Тачева, министър на правосъдието.

Председателя на ВАС Константин Пенчев  и съпругата му, която е адвокатка,  отказах от публични манджи с Воденичаров ( с фото в Струма) след интервю  в „Неудобните” с Маргарита Михнева. Стана весело в студиото на Канал 3, когато прочетох от Струма, че за председателя на ВАС Пенчев върхът е присъденото му почетно звание „Вечен студент в ПИФ”. Не съм се отказал от дебата, който му предложих за корупцията във ВАС. Оферирах, малко преди да започне с публични  лекции в ЮЗУ.  ( Висшия съдебен съвет ще получи сигналите за престъпното правораздаване във ВАС  едновременно с ЕК.  )  

Бях отбил във ВАС опита на адвоката  на ЮЗУ Иванов за адвокатски хонорар за моя сметка. Не смятам, че съдията Милка Панчева (ВАС) гори от желание за нов съдебен сблъсък, но ще се наложи.  Бях се изправял едновременно срещу  двама юрисконсулти на Министерски съвет и двама адвокати на ЮЗУ по делото, известно като  „25 е равно на 36” (става дума за докторантури). Бях имал две дела пред 5-членни състави от ВАС в един и същи ден.  Адвокат Стоева нямаше моя опит и знания, защото идвах от тъмната страна на българското правораздаване.  Бях писал съдебни книжа на хора, които определям като унижени и  оскърбени добри хора. Нещата в такива случаи не стават за пари. Бях ги готвил  да се изправят без адвокати в съдебните заседания. Не съм броил писмените защити, приложени в писмени  молби делата да се гледат  в отсъствие на страна.

 Идеологията

Браня  съвестта, честта и достойнството си. Когато се върнах в Благоевград есента за въззивните спорове, бях наясно със себе си.  Харесвам родното си село. Не се адаптирах 20 години в Благоевград. Харесва ми центъра, но не усещам града. Трите летни месеца ми позволиха да се върна към недооценени ключови моменти от  живота ми. Успях максимално да се подготвя психически за чакащото ме в Окръжен съд -Благоевград. Спомних си какъв  съм и на какво съм учен. Католиците получаваме религиозна дееспособност преди всякаква друга. Преди първа изповед, държим изпит. Изпитът не е  труден.

Как започна всичко. Един ден  ми се каза да отида веднага след училище  „ в оная къща, понеже един човек искал да говори с мен. Повече да не питам и да не забравя”. След часовете останах в училищния двор  до „първи гол”. Учудих се, че съучениците ми католици не са на игрището. Тръгнах за срещата  с  ученическата чанта. Отключиха ми и ме напътиха към  малката стаичка в дъното на двора. Вътре бяха съучениците ми и доминът Самуил Джундрин.  Доминът (така наричаме свещениците си) ни поизпита на неща, които знаехме за Исус Христос.

Впечатли ме последната му лекция.  Не помня точните му думи. Но смисълът  е у мен. „ - Ние католиците – говореше доминът- смятаме, че човешкият живот е труден  период за всеки човек, без значение на неговата религия. Някои   срещаме  в този период  Изпитанието си. – Как ще го разпознаем, домине? – Не се тревожете, няма да се разминете. За да издържите Изпитанието си, трябва да помните три неща. Първо, че Изпитанието е преодолимо. Имайте непрекъсната вяра в Господ.  Второ, по времето на Изпитанието си най-често ще бъдете сами. Но Господ не ви е изоставил. Малко хора разбират, че Божията помощ е непрекъсната. Още по-малко разбират, че помощта е винаги навременна. Ние хората винаги искаме повече, отколкото ни е необходимо. Трето, помнете, че имате достойнство, това ще рече, че животът ви има смисъл, защото е важен за Господ. Ако можете, вземете благословия от Църквата, няма значение кой е доминът.”

Самуил Джундрин почина като Епископ на Никополска епархия. Беше преживял 12 години в затворите в Стара Загора и Белене. Беше издържал. Но по онова време не знаех това.

Есента бях наясно завинаги, че ще се справя със Злото. Няма значение умората, времето и колко и какви  по ранг са съдиите срещу мен.    

                        Битката пред Окръжен съд –Благоевград

           Подготвително заседание

Имах различна тактика по двата спора пред съставите Бенина. Изградих я окончателно след отказа на Бенина  да обедини делата. Търсех обединението на следните основания: делата висят за решаване пред еднаква съдебна инстанция; необходимото другарство на лицата на противната страна; разумът на закона, който сочи еднакво решение за еднакви случаи; наличието на едни и същи факти, правопогасяващи претенциите срещу мен; липсата на накърнено от моите изявления за престъпленията на Воденичаров и Гюдженов   материално право на трето лице; отсъствието на личен и пряк интерес у ищците от водене на съдебен спор; недопустимост от съвместяване на изключващи се процесуални качества при Йоанна Чорова, тя се явява едновременно страна по спора с мен и в същото време свидетел по другата група дела; процесуална икономия  - един разпит и един оглед вместо  два разпита на вещо лице, два огледа на записа на интервюто, който отдавна е време вещото лице да представи; един разпит на  свидетелите  Воденичаров и Гюдженов, които призовавам чрез съда на служебен адрес.

Адвокат Стоева беше на ниско равнище. Говореше несвързано, не можеше да вникне в характера на въззивното обжалване, излагаше аргументи за контролно-отменително производство. Дивеше се, че правя доказателствени искания сега вместо на  първата инстанция. Цупеше се, че съм говорил дълго в съдебната зала, а тя не го правила („ако и на мен съдът да даде толкова време”, пък не го искаше); че съм искал разпит на въззивници. Нямало нужда, понеже  били студенти и са обидени от направените твърдения в интервюто пред местната кабелна телевизия на 7 януари 2005г.

Напрежението се покачи. Полицаят на втория ред в съдебната зала стана от мястото си. Бенина го спря. Поисках съставът да назначи психиатрично-лингвистична експертиза на Стоева със задача да установи дали адвокатката разбира смисъла на говоренето си.

Председателят  Бенина отказа да обедини двете дела (990 и 867) с  аргумента, че обединението на дела на въззивна инстанция е недопустимо. Този аргумент го няма никъде. Съдиите не уважиха искането за разпит на Гюдженов и Воденичаров, задължиха  обаче ответниците  да се явят в на заседанието на 17. 01. 2006г. и да отговорят на един-единствен въпрос: „Кои твърдения от интервюто са адресирани само до съответния въззиваем?”. Други въпроси Бенина не допусна.

Допусна да задам чрез нея  писмени въпроси към вещото лице. То трябваше да се яви на следващото заседание  с отговорите на: Съвпадат ли отделните претенции в исковите молби срещу мен с точни и пълни мои изявления от стенограмата на интервюто или претенциите са извадени от контекста на казаното от мен, защото са част от изявления, които ищците (от първа инстанция) не цитират. За целта трябва да донесе и записа на интервюто за оглед от състава и страните.

 Съдебното заседание на 17. 01. 2006г., Бенина 2, дело 867

Вещото лице не се яви, понеже не е изготвило заключение. Бенина го освободи от задачата, без да го пита. По-късно разбрах, че тя  и  вещото лице са на една улица. Поисках задачата  да бъде изпълнена от Мирчо Люнгов, понеже  необходимите специални  знания не са му чужди. Бенина схвана иронията. Отхвърли кандидатурата на Люнгов, тъй като „за задачите, които се сочат, не са необходими специални знания”. Съдът щял да се справи сам. Излъгаха ме.

Люнгов се разтрои от отказа на Бенина. Успокоих го на улицата с аргумента, че Стоева трябва да се бръкне за още 150 лв., защото вещото лице нищо няма да върне. Не е справедливо. Люнгов се успокои. Изпадна в обичайното си добро настроение. Тогава ми разказа за Зеления кон. Вицът е интерактивен. М.Л.: - Виждал ли си зелен кон. П.Д.: - Какъв зелен кон. Боядисан или бутафорен?  М.Л.: – А бе, зелен кон виждал ли си?  П.Д.- Не съм. М.Л.: Зелен кон и четящ съдия няма.

На заседанието се явиха  за разпит само двама ответници. 1. Йоана Бойчева Чорова - Благоевград, ул. „Дойран” №28, ет.2, ап.4: Лично твърдение към мен адресирано нямаше, но аз се чувствах лично засегната, тъй като съм студентка в ЮЗУ.

2. Никола Бойков Стамболиев - Пловдив, ул. „Капитан Райчо” №38, ет.4, ап.21: Лично до мен отправено няма нищо в интервюто, но мисля, че клеветите ме касаят, защото аз съм част от академичната общност и се чувствам засегнат. Имах възможност да гледам  записа на предаването.

Другите  ответници не се явиха. Адвокат Стоева обясняваше, че някои били на бригада в чужбина, други не можела да открие, някои чакали, но си отишли. Съдът не се обиди от проявеното неуважение. Не направи в съдебното решение никакъв доказателствен извод от  неоснователното неявяване за разпит.

Съдебното заседание на  21. 02. 2006г., - продължение, Бенина 2

3. Александър Пламенов Братанов -  с. Ваклиново, ул. „Партизанска” №28, община Сатовча, област Благоевград: Гледах запис на предаването.Аз лично моето име не чух, но се чувствах засегнат.Той обявява нашия университет за нелегитимен и нашата специалност за нелегитимна. Как аз като тръгна да завършвам, ще тръгна да си търся работа, с какви очи аз ще убеждавам вече предубеден човек? Аз съм 4 курс в ПИФ.

4. Андон Иванов Калоянов – с. Долно Драглище, община Разлог, област Благоевград: Гледах запис на интервюто. Беше към края на януари. Лично моето име не съм чул. Аз съм студент в ПИФ и твърденията, че дипломите, които се дават от университета, не са легитимни, ме засегнаха. С тези дипломи как ще си търся работа.

5. Гергана Георгиева Стаева -  Бургас, кв. „Победа”, ул. „Бистрица” №29: Гледах запис на предаването, точна дата не мога да кажа, но беше през януари. Лично името си не съм  чула.

6. Мариана Христова Петрова-  Асеновград, ул. „Кирил и Методий” №26: Гледала съм записа на предаването малко след 7 януари. Не съм си чула името. Аз имах убеждението, че този този университет е акредитиран с висока оценка. В един момент  изказването на г-н Дошков беше за това, че е без акредитация.

Разпитаните очевидно не са гледали и запис на предаването. Важното е, че  признаха за дата на гледане на митичния  запис не посочения  в исковата молба Иванов ден.  Не последва изменение на иска, съобразен с датата на гледане на записа. Остана 07. 01. 2005г.  Ответниците следваха инструкциите на адвокат Стоева, която не беше в необичайна форма. Нищо не остана от първоначалните твърдения, предявени в исковите молби. Не се говореше за докторанти, за нищожен прием на студенти, за задоволителната оценка (най-ниската оценка от институционалните),  даваща право на ЮЗУ да обучава студенти. Но пък ми приписаха неща, които не са ми минавали през ум: нелегитимност на ЮЗУ и нелегитимност на всички дипломи.

Следва продължение

Петър Дошков