Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2010 13:29 - „Мисля следователно съществувам” Рене Декарт
Автор: yakollakani Категория: Други   
Прочетен: 14488 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 27.02.2010 13:33


image

Мисля следователно съществувамРене Декарт

есе

 31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.

 (Матей, 6 глава)

 

Мисълта е едно съвсем човешко качество. Бихме ли могли да съществуваме без нашите мисли? Бихме ли могли да направим каквото и да е без да мислим? И все пак осъзнаваме ли какво е нашата мисъл? Какво тя представлява за нас?

Мисълта е нашето „АЗ“. Тя е това което сме. Мисля – следователно съществувам! Възклицание, което не можем да отречем. Преди всичко мисълта е осъзнаване, че сме живи. Без нея ние трудно бихме могли да живеем в нашия материален свят. Но какво все пак е мисълта? Не е ли просто един логически процес, който протича в нашия мозък. Енергия, която се ражда от самата мисъл. Трудно бихме могли да разберем какво е мисълта, защото е много трудно да погледнем на нея от страни. Да я видим като нещо отделно от нас. Тя е в нас, тя е това което сме и ние изцяло сме в нейната власт. Тя определя какво искаме, какво да чувстваме, към какво да се стремим.

Бихме ли могли да асоциираме мисълта с разума? За нас често разум и мисъл се обединяват в едно. Дори може да се каже, че разума е следствие от мисълта. Дори сега, когато пиша, аз пак съм в тази власт – властта на мисълта.

Материална ли е мисълта? Но преди да си отговорим на този въпрос, нека надзърнем в речника и прочетем какво е определението за глагола мисля.

 

Глагол, несвършен вид

1.        Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно.

2.        За какво/за кого. Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея.

3.        Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем.

4.        Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка?

5.        Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка.

6.        Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай!

7.        Възвр. Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.

Мисълта е нещо измеримо, всъщност тя е физически и електрохимически процес който се извършва в нашия мозък. Някои биха казали, че тя е нашия разум. Wikipedia  ни дава следното определение за нашия разум:

 

Разум (на латински: ratio) означава способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоционалността и волята.

Според съвременните философски понятия, мозък и разум са две различни неща. Мозъкът е физическата и биологическата материя, намираща в черепа на човека, а разумът е свойството и способността на мозъка да създава мисловни процеси.


Но мисълта е глагол, а разумът съществително нарицателно име от мъжки род. Защо ни е нужно това, да ровим в думите. Ами нашата мисъл оперира с думи и понятия. Това е нужно на нашето „АЗ“ да знае къде се намира и какво става. Но става ли ни ясно какво точно представлява нашият разум. Не смятам. Мисълта я разбираме, тя ни е някак по близка, но разума за нас е нещо мъгляво. Все пак можем да приемем, че разумът е нещо различно от процеса на мислене. Можем да приемем, че мисълта е инструмент на разума, чрез който той възприема света. Начин на взаимодействие между нещо вътре в нас и това, което се намира около нас. Но ако е така, тогава ако отстраним мисълта, това не значи, че разума спира да съществува. Той просто не може да възприема света. Разбира се това е в сферата на догадките, защото разума не може да се види, почувства, определи. Разумът съществува извън времето и пространството. Той е чист, първичен и цялостен.

Но не това е смисъла на моето търсене. Аз искам да разбера, защо ние хората сме толкова хаотични, жестоки, зли и същевременно добри. Не се ли дължи това на разума. Не е ли той причината да имаме в нас искрица доброта, която да не позволява да потънем в едно мрачно царство, което бих нарекъл ад.

Надеждата е в това, че разумът ни е чист и непокварен. Че той е в нас и същевременно извън нас. Че го има, но нещо му пречи да се прояви в пълната си сила. Това нещо е мисълта. За да бъда по ясен, ще кажа, че ние сме дух, душа и тяло. Това разбира се са религиозни определения, но доста ясно представят нашата същност.

Целият ни свят се гради на мисълта. Но мисълта е физически процес, който ние доста успешно сме пресъздали в нашите компютърни системи. Мисълта се подчинява на логиката. Още от малки нашата мисъл започва да функционира. Да трупа знания, информация, започва да формира програми и шаблони на поведение. Казваме, че децата учат бързо. Защо е така? Не е ли защото те не са във властта на мисълта. Техния разум просто я използва, докато в един момент не пораснат и мисълта не победи разума. Когато мисълта стане достатъчно силна, тя започва да се мисли за разум и нашето развитие спира. Започваме да живеем в света на нашите представи и поведенчески програми. Всичко спира и всяка крачка напред е все по трудна и трудна.

 

1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;

(Матей, 18 глава)

 

Можем ли да проумеем това? Да разберем, че живеем в свят, който са изградили нашите мисли. Че в това се крие основната причина за това, което сме сега. Не е виновен светът, че е такъв – хаотичен, жесток, коварен, недружелюбен. Ние сме го създали такъв. Той е отражение на нашето „АЗ“ и не можем никого да виним за това. Всички почваме начисто, затова и има борба между поколенията, бунтове на младите, които нашият ум потушава по най-различни начини. И колкото повече нашите мисли се развиват, толкова по-силни стават те. Но в тях няма истина.

Мисълта работи с логика. Тя е програма и като всяка програма е ограничена в рамките на своите логически връзки. Мисълта работи само с информацията, която е натрупала и често се противопоставя на новото, което разумът иска да и наложи. Затова са и всички наши неразбирателства, караници, омраза. Те са основани на стереотипи, които сме си наложили. Ние вечно се притесняваме, вечно желаем, вечно правим планове. Винаги търсим първо в съзнанието си познатия отпечатък и почти винаги действаме според него. В редки случаи, най-често в моменти на сериозни опасности или сериозни дилеми, когато мисълта блокира се проявява нашия разум. И това ние наричаме чудо. Чудо, защото не можем да намерим логическо обяснение на това, което се е случило.

Това е озарение. Озарение което не идва от мисълта, защото тя вижда само частите. Ако четем само отделни думи, от едно изречение, можем да разсъждаваме за тях, да ги разбираме, но ще можем ли да разберем цялото, ако не ги свържем в един общ смисъл. Това прави нашата мисъл. Тя вижда само думите, но не обхваща цялото. Цялото обхваща разума, но за да може той да се прояви, мисълта трябва да спре да ни заблуждава с нейните разсъждения за това какво значат думите.

Използвам евангелието, защото го познавам сравнително добре. Познавам го, не съм го разбрал, а просто го откривам, но не отричам и другите свещени книги и философия. Ако направя това, ако твърдя, че само християнството е единствената вярна религия, ще бъда във властта на същата тази мисъл. Религиите използвани от мисълта създадоха, създават и вероятно ще продължават да създават разделение между хората. Но също така бихме сгрешили да кажем, че само те ни разделят. Разделя ни всичко около нас: религия, социален статус, доходи и куп други неща.

Книгите трябва да се четат не като отделни части, а като част от едно цяло. Писаното слово е статично. В него няма развитие. То е запечатано на хартия спрямо времето и разбиранията, когато е било написано. Нима Христос е бил неграмотен и не е можел да пише? Но написал ли е нещо? Той е говорел и това е било живо слово. Записано то вече е мъртво слово. Истината е във вечно движение. Тя не се променя, но за да я разберат хората е нужно всеки път да се изказва по различен нов начин. Това с нищо не променя истината, нейния смисъл, нейната същност.

Прочетете думите на Исус. Ако ги приемете дословно няма да сбъркате, но можете ли? Всеки ще си каже, как така няма да мисля какво ще ям, пия или облека. Но нужно ли е да се мисли за това. Всички мислим само за това и за нас това е много по-важно от Истината. Готово сме на всичко за материални блага. Това също е от мисълта, защото тя иска да е безсмъртна, тя иска сигурност, за да съществува. Разбира се, че е важно за нашето съществуване храната, водата, облеклото, но трябва ли то да бъде наш Бог. А точно то е в нашите мисли.

Ако спрем да мислим, ще спрем ли да съществуваме? Ще спрем ли да осъзнаваме, че сме живи? Какво ще се промени в нас, ако се научим да обуздаваме нашата мисъл? Тогава ще се изяви в нас разума. Мислейки за вчера, мислейки за утре, ние забравяме за настоящето, за днес. Живеем с мечти, планове, желания, копнежи и всъщност не живеем, защото не забелязваме единствения миг в който сме живи.



Тагове:   мисля,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: yakollakani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 178262
Постинги: 62
Коментари: 131
Гласове: 1740
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031