Блогът на bagatur :: Почти европейци

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.02.2019 21:48 - Почти европейци

Автор: bagatur Категория: Лични дневници

Прочетен: 655 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.12.2020 22:20

Представете си, че сте карали деветстотин километра по магистрали в компанията на стотици хиляди излезли в отпуск и пътуващи от Европа за Турция работници и техните семейства.
Предствавете си, че сте чакали заедно с тези много мили хора шест часа на границата между Унгария и Сърбия, нямайки възможност за почивка, тоалетна или дори разтъпкване, защото колоните все пак се "движат" с някаква скорост-между петстотин и деветстотин метра на час...
Представете си, че дори на пунктовете за плащане на магистрала в Сърбия сте чакали по половин час...
Представете си, че на бензиностанцията край Ниш, където спирате, за да дозаредите колата си, само след секунди вече зад вас има три коли, а колоните пред колонките с гориво са поне десет. Поне сто коли на бензиностанцията.
Представихте ли си картинката и как дори на бензиностанцията отново се подчинявате на реда, самопородил се часове по-рано и на стотици километри оттам...Никой не прережда, не бърза, не е "на зор"...Всички автомобили са с регистарация от Германия, Австрия,Франция, Великобритания,Холандия, Швеция,Белгия...
Ако сте успели да "видите" всичко това, сега си представете, че изведнъж решите да излезете от това място, защото не ви харесва цената на горивото.
Успяхте ли?
Да. Няма начин. Дори и напред не може, ако не заредите или поне ако не изчакате този пред вас да зареди, а след това вие да се изсулите "гратис", без да се охарчите за скъп дизел...
Чакаме търпеливо. Отварям прозорците и в тоя миг чувам родна реч.
Българи!
Не сме сами в тоя Вавилон на колела.
И тук чувам и с мозъка си това, което най-напред идентифицирах като родна реч !
-ВрЪни! Дай малко НАЗАДЕКА, БЕ !
.................................................
Тия две "изречения" бяха сглобени от мъж, стоящ до Тойота с кюстендилска регистрация и отправени към шофьора на Ауди с немска регистрация.
Помогна си с жест, за да няма "не разбирам"!
Шофьорът на Аудито само вдигна рамене.
Нашенецът го погледна право в очите и отчетливо му повтори:
- ДАЙ НАЗАДЕКА, БЕ!
..................................................
Така не се бяхме смели от дни!
Даже и отворените прозорци не ни спряха.
Огледахме индивида, изрекъл тези две ясни като бял ден за земляците му команди, но абсолютно непонятни за турчина с немската кола.
Риза с къси ръкави, смешни къси панталони и обувки с къси чорапи, кюфтеобразна структура с тънки крака, около петдесетте...
И без дисагите се сетих на кого ми прилича.
Жив е!
Чуваш ли, бай Алеко, ЖИВ Е !
Жив да е, че ни вдигна тонуса и оставащите до българската граница стотина километра изминаха в смях и без напрежение от предстоящите няколко часа "мърдане" на поредната опашка, за да се приберем у дома.
В България.
Колкото и да не ми се вярваше, с команди и жестове "нашият човек" успя да предизвика лудо маневриране и след няколко минути гордо напусна струпването, без да зареди от "скъпата нафта" и без да чака ред. Ашколсун!

Нагоре