Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2010 17:51 - Първа част от Писмената ми защита преди Току-що
Автор: petdoshkov Категория: Други   
Прочетен: 5120 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.04.2010 17:53


                                                                      

                                   До Софийски районен съд - 65 състав

 

ПИСМЕНА ЗАЩИТА

от Петър Стоянов Дошков, ищец по гр. дело №57406 по описа на съда за 2009г.

 

Уважаеми Съдия,

 Уволнителната заповед следва да бъде отменена с претендираните последици. Основания, изказани в книжа по делото, се  посочват (процесуална икономия) по документи с минимум коментар. Акцентувам върху основания и аргументи, съобразени с възражения и доводи на противната страна, изказани по време на процеса. 

Исковата молба (ИМ)  първоначално е предявена (с приложени доказателства) по местна и функционална подсъдност пред БлРС на 14 май 2009 г. Поправяна е два пъти пред РС- ГД(елчев) - съответно от 2. и от 4 юли 2009г. Поддържам изцяло основанията  в  поправената ИМ от 4 юли 2009г. пред РС-ГД. Същата е възприета без забележки от РСС(андански), който проведе  заседание по делото.

Главен иск по т. 15 от ТР №1/2001г. на ОСГК.

А.

Първо, ответникът не доказа легитимно влизане в академичната сфера през 1981г. Неподписаният за конкурса на Мирчев доклад "Чимев" (недовършен адм. акт) не поражда правни последици. Приравнен е на нищожен адм. акт.

Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК.

"Нищожният административен акт не поражда правни последици, затова не е необходимо той да бъде отменяван. Необходимо е само неговото прогласяване (обявяване, констатиране) като такъв. Решението за това ще има декларативно действие. 

Съдебната практика (виж тълкувателно решение № 78/73 г., ОСГК на ВС) е дала утвърдителен отговор в случаите на т. нар. косвен съдебен контрол. Доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение.

Нищожният административен акт не поражда правни последици, но създава нежелана и опасна привидност, че целените от този акт последици са действително възникнали.

Правната сигурност обаче налага да се допусне и прякото сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожността на един административен акт. "

(Цит. ТР, задължително за органите на съдебната власт).

 Направил съм го -  във всяка ИМ по реда на чл. 17 ГПК.

Второ, РСС(андански) допусна във връзка с оспорване на ректорската правоспособност като невъзможна от липсата на валидна преподавателска такава  изпитния протокол на ответника за първоначално заемане на асистентска длъжност във ВПИ. Невъзможно е даден конкурс за преподавател да започне  като конкурс за хонорован асистент и да завърши  като конкурс за редовен асистент.

Б.

Първо, ответникът не доказа легитимен избор на ректор. Дори не се представиха протоколни решения за избора на ректор и на председател на ОС (общото събрание) на ЮЗУ.

Второ, представиха обаче трудовия договор със срочен характер за ректорската длъжност на ЮЗУ, сключен на 30. 10. 2007г. между Иван Мирчев и Александър Воденичаров. Поради изтъкнатите съображения в ПИМ от 4 юли 2009г. пред РС-ГД въпросният договор за ректорската длъжност е недействителен. Никой не е над законите. СРС е длъжен  - в съответствие със съдебната практика - да отдели релевантните материали, включващи - освен недействителния срочен трудов договор за ректор - и

а) молбата на проф. Воденичаров за напускане от 19.06.2005 г.,

б) заповед на Илия Гюдженов от 23.06.2005 за прекратяване на трудовия договор с Александър Воденичаров,

в) - протокол от ОС на ПИФ от 29 юни 2005, за нов избор на Воденичаров за декан, след като вече отношенията му с ЮЗУ са прекратени по документите по-горе

г) обява в ДВ за конкурс за професорско място по административно право и административен процес от 1997 (!) година (а не от 2005, когато Воденичаров е "напуснал" за 6 дена),

да сезира министъра на образованието, науката и младежта и да изпрати по подсъдност материалите на БлРС за образуване на производство по чл. 74 КТ с  ищец - министър С. Игнатов (на основание чл. 10 ЗВО) и  ответници - задължителните необходими другари Мирчев-Воденичаров. Министърът поддържа регистъра на преподавателите на основен и допълнителен трудов договор - чл. 10, ал. 2 , т. 3 ЗВО.

Решение № 1129 от 23.V.1995 г. по гр. д. № 1214/94 г., III г. о. Решения на ВС на РБ,  чл. 74, ал. 1 и 2 КТ

 "Обявяването на недействителността на трудовите договори се извършва от съдилищата по реда на членове 357 - 363 от Кодекса на труда . То може да стане както в самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение, както и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор, без да е сезиран от страните, когато констатира недействителност на трудовия договор. Тези посочени в чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда възможности произтичат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор."

Трето, СРС е длъжен да обяви трудовия ми договор с ответника Мирчев, представляващ ЮЗУ, за недействителен.

            Четвърто, ответникът не доказа членство в състава на изборното тяло на посочените от мен в ПИМ пред РС-ГД 10 нелегални членове на общото  събрание, избирало на 27. 10. 2007г. ректор на ЮЗУ и председател на събранието на висшето държавно училище.    

            Пето, ответникът ползва  неправилното Правно мнение от 2004г. на В. Мръчков относно §11 от ЗВО (Закон за висшето образование): По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на Академичния съвет, трудовите договори с хабилитирани преподаватели, при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, могат да бъдат удължени за срок от една година, но не повече от две години .

            Разбирането на § 11 от ПЗР на ЗВО е важно. Изказаното мнение е  нерационално и вътрешно противоречиво като платени поръчки по ЗЗД с политически привкус.

            Основанията ми:

            - тълкуването на § 11  от Мръчков е с   неотчетен темпорален елемент " СЛЕД решение на АС". Това решение е административен акт - арг. от 

 Top of Form

РЕШЕНИЕ № 7489 София, 16.07.2003
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ГРЪНЧАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ДИАНА ДОБРЕВА

 

при секретар

Мария Попинска

и с участието

на прокурора

Иван Лулчев

изслуша докладваното

от съдията

ЖАНЕТА ПЕТРОВА

по адм. дело № 3691/2003.



            Георги Петков Тончев е подал касационна жалба срещу решението от 29.01.2003 г. по адм.дело № 92/2002 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е била отхвърляна подадената от него жалба за обявяване нищожността на решението по точка 1.9. от заседанието на Академичния съвет на Русенския университет " Ангел Кънчев " за удължаване на срока на трудовия му договор като член на академичния състав до навършване на 67 години. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се постанови възстановяването на жалбоподателя на работа и му се присъдят направените разноски.
            Академичният съвет на Русенския университет " Ангел Кънчев " е поискал отхвърлянето на жалбата .
            Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила .
            Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира жалбата за неоснователна .
            Окръжният съд е установил, че доцент доктор на техническите науки Георги Петков Тончев е изпълнявал длъжността преподавател в катедра "Ремонт и надеждност" на Русенския университет " Ангел Кънчев " по трудов договор. С молба от 10.04.2001 г. до Академичния съвет на университета доцент Тончев направил искане за продължаване на срока на трудовия му договор с една година на основание § 11,ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование.
            С решение по точка 1.9, взето на заседанието на 12.04.2001 г., Академичният съвет на Русенския университет " Ангел Кънчев " се произнесъл за удължаване срока на трудовия договор на доцент доктор на техническите науки Георги Петков Тончев до навършването на 67 години . Според данните от личната му карта Тончев навършвал 67-годишна възраст на 4.12.2001 г.
            Окръжният съд е изложил съображения, че обжалваното решение на Академичния съвет като орган на управление на Русенския университет "Ангел Кънчев " представлява индивидуален административен акт. Позовал се е на разпоредбата на чл.38 от Закона за висшето образование, според която актовете на органите на управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство. Съдът се произнесъл по отношение на искането за обявяване нищожността на решението на Академичния съвет, като е посочил, че правото на жалба на Георги Тончев за отмяната на акта като незаконосъобразен било погасено.
            По същество съдът приел, че обжалваното решение не е нищожно, тъй като е било издадено от компетентен по степен орган в кръга на предоставените му правомощия. Направеното от административния орган разпореждане не налагало явно престъпление, което, според мотивите на решението, било друго основание за нищожност. Макар да обявил, че преценява само нищожността на акта, съдът се произнесъл и по неговата материална законосъобразност. Позовал се е на разпоредбата на § 11,ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование и е направил извод, че след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия, трудовият договор на хабилитираните преподаватели с висшето училище може да бъде продължен по решение на академичния съвет до навършване на 67 - годишна възраст.-
            Жалбоподателят по касационната жалба оспорва този извод по съображения, че продължаването на трудовия договор на лицата от академичния състав за срок от една година не било ограничено от навършването на пределна възраст, и възразява по отношение предмета на произнасяне, който съдът бил свел само до проверка на компетентността на административния орган.
            Направените оплаквания са неоснователни. Както беше отбелязано, съдът се произнесъл и по възражение, който има отношение към материалната законосъобразност на решението на Академичния съвет и не обосновава неговата нищожност. Що се отнася до направената от съда преценка по отношение нищожността на решението, тя съответства на закона. Като се е позовал на установените от теорията и съдебната практика критерии за нищожност на административния акт, окръжният съд вярно е приел, че обжалваното решение на Академичния съвет е действителен административен акт, който е бил издаден в компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и в установената от закона форма. Постановеното решение, с което подадената от Георги Тончев жалба е била отхвърлена, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради този изход на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски.
            По изложените съображения и на основание чл.40,ал.1 ЗВАС Върховният административен съд

                                                                       РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.01.2003 г. по адм.дело № 92/2002 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
,

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Екатерина Грънчарова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Жанета Петрова
/п/ Диана Добрева

Ж.П.Bottom of Form

 

            Мръчков не е отчел не само административната фаза,  но и елемента след нея "могат...", който е в трудовоправната част от смесения фактически състав § 11 ЗВО,

            - не е отчетено и обстоятелството, че колегиалният орган Академичен съвет не е работодател. Ректорът, който е законен представител на висшето държавно училище, е работодател на основание чл. 32, ал.1, т.3 ЗВО - сключва и прекратява трудови договори. Да приемем, че ректорът не играе роля за удължаването на трудов договор след решение на Академичния съвет, означава незаконно придобиване от  Академичния съвет на изричното ректорско правомощие за договорите по т. 3 от чл.32, ал. 1 ЗВО,

            - КТ е ясен -   трудовия договор е в писмена форма, която е условие за неговата действителност.  КТ изисква за всяка промяна в тр. провоотношение да се уведомява регионалната дирекция на НАП. Трудовото правоотношение на преподавател с висшето училище е изменено с удължения трудов договор (след решението на Академичния съвет), а не прекратено след навършване на възрастта за пенсиониране по КТ. Елементът срок е конститутивен реквизит за задължително отразяване в регистъра на НАП, понеже  е условие сине ква нон за валиден трудов договор,

            - манипулативно е твърдението, че удълженият договор се доказва с решението на Академичния съвет, а не с писмен договор, понеже първоначалният трудов договор с висше училище може и да не бъде удължен след решението на Академичния съвет: правото е на двете страни,

            - не издържат критика и съжденията за автономия на волята и подобни предполагаеми нарушени принципи, ако удълженият с по една година трудов договор се разбира за срочен  - т. 6, б. "а" от Правното мнение на Мръчков относно § 11 ЗВО. Опровержението е в цитирания от самия Мръчков чл. 20а ЗЗД, вързан с § 11 ЗВО, който е вид ОСНОВАНИЕ, предвидено в закон за изменение (удължение) на договора на преподавател. Естествено, че  удължението с една година на тр. договор на преподавател, придобил право на пенсиониране, отсрочва прекратяването му (логическо следствие),

            - решението на ВАС по-горе мълчаливо сочи, че и ректорът може да обжалва решението на Академичния съвет. Налице е и хипотеза за иск за сключване на трудов договор по реда на КТ пред съответния районен съд на основание решение на Академичния съвет, което решение само по себе си не е трудов договор.

            Излишно е да анализирам актуалния текст на Пар. 11 от ЗВО, който в момента гласи: § 11. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността "професор", при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността "доцент" - за срок една година, но за не повече от две години.

            По евентуалния иск за отмяна на уволнението със законните последици.         Този иск се гледа само ако съдът счете за неоснователен главния сложен иск - ТР т. 15 №1/2001 ОСГК на ВКС.

            Първо, ЗВО е специален закон, дерогиращ КТ по съвпадащата материя за дисциплинарно уволнение. Приложил съм касационно решение на САС - задължителна практика за съдилищата. Такова е и мнението на В. Мръчков от неговото Правно мнение от 2004г.

            Второ, Правилникът на ЮЗУ  копира уволнителните основания от ЗВО (чл. 58а ) като чл. 52, ал.3 : КТ не е посочен. КТ се дерогира  за дисциплинарно уволнение на преподавател във висше училище, щом като материята е уредена в специалния закон.

            Трето,  въпросният чл. 52 от Правилника на ЮЗУ посочва в ал. 5 реда за налагане на  дисциплинарно   уволнение:

 Чл. 52. /5/ За разследване на извършените нарушения по ал. З, ректорът назначава комисия в състав: зам.-ректор; декан /зам.-декан/ на съответния факултет; ръководител

на самостоятелно звено или на катедра; юрисконсулт на Университета и административен началник - за лицата от административния или обслужващия персонал. На заседанията на комисията се кани да присъства и представител на Контролния съвет.

 /6/ Ректорът взима решение за дисциплинарно уволнение на основата на доклада на комисията и мнение на Контролния съвет.

Процедура за  дисциплинарно уволнение на  основание  чл. 58а ЗВО или чл.  52  от Правилника на ЮЗУ ЛИПСВА. Само на това основание  уволнителната заповед е нищожна.

Четвърто, предложението на катедрата по български език по Протокол №2/26.02. 2009г.   за възлагане на часове от Факултетния съвет на Филологическия факултет е невалидно. Съдът следва да го прогласи за такова  не заради  невъзможното участие  и при желание да отида на катедрен съвет. Съобщението за заседанието ми е изпратено на имейла в 11:30 на 25 февруари, а заседанието е на следващия ден в 10:30, нямам такъв бърз транспорт от село до Благоевград. Разбира се, че нямаше да отида и при възможност : причините са строго лични.

Съдът следва да  прогласи предложението на катедрата до Факултетния съвет за нищожно, тъй като :

-  ясно се вижда от текста на протокола , че нищо не се обсъжда с мен.

 „Възлагане на часове на гл. асистент д-р П. Дошков, който не е подал молба за творчески отпуск”.

Тоест по арг. за обратното, ако бях подал  молба за отпуск, нямаше да ми бъдат разпределяни часове.

- мотивите за възлагане на часове са в два абзаца.

Първи абзац:

 „ тези часове вече са били дадени на др. преподаватели, които отдавна са си направили годишния норматив”  и т.н. Тоест не ми връщат моите часове от преди уволнението.

Втори абзац:

 Броят на часовете с чуждестранните студенти следва да се определи, след като се вземе информация от всеки преподавател за броя на взетите вече часове, тъй като семестърът вече е започнал, гл. ас. Дошков съзнателно не е идвал на катедрени съвети, за да избегне възлагане на часове и направеното от катедрата предложение е прието в негово отсъствие, но по необходимост, тъй като не можем да поощряваме стремежите на гл. ас. П. Дошков да не води занятия със студентите”.

Вече се твърди обратното на първия абзац.

Законното положение по АПК е да бъда осведомен за тези предложения. Съображенията  съм изложил в жалбата чрез декана до ответника Мирчев. Приложил съм я с регистрационния й номер от канцеларията на Ректората.

Нарушенията на катедрения съвет от 26 февруари 2009г.:

            - чл. 34, ал. 1 от АПК, защото  не съм  запознат с преписката.

            -  чл. 35 от АПК, който задължава административния орган да издаде своя акт, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите.

            - нарушени са  изискванията на чл. 26 АПК, както и за спазване на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК. Цитираните норми задължават административния орган да ме уведоми  за започналото производство, да ми предостави възможност да изразя становище  и да определи срок за това. Административният орган катедрен съвет не ми е  дал възможност за  становище, а в конкретния случай няма данни да е налице изключението на чл.34 ал.4 АПК,  че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси.

            -  чл.59 АПК, тъй като  не са посочени правните и фактическите основания за предложението до Факултетния съвет относно въпросните часове. Позоваването на несъгласието ми да изляза в отпуск  не може да замести мотивите на индивидуалния административен акт.

            -  нарушени са  изискванията за форма и е налице несъответствие с административнопроизводстваните правила, които в случая са съществени и  опорочават  процедурата по приемане на проекто предложението до Факултетния съвет за възлагане на часове.

Пето, съгласно чл. 26д. , второ изр. ЗВО катедра  включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.  Не са членове на катедрата, понеже нямат основен трудов договор с ЮЗУ, Рада Кърлова и Петър Цонев:

- Рада Кърлова  е с удължен трудов договор с ЮЗУ, който я вади от академичния състав на ЮЗУ. Решението е по т. 7.2.  от П Р О Т О К О Л № 3 от заседанието на Академичния съвет от 23 януари 2008 година, взето във връзка с  § 11 ЗВО. Аргументите са посочени по-горе.

            - Петър Цонев не е от  ЮЗУ, защото е  от катедра „Книга и общество” на Специализирано висше училище по библиотекознание и технологии – София - признат факт от ответника.  

 Обобщение: Катедрата по български език по списъчен състав е от 16 членове, а не от 18, както е посочено във въпросния протокол: Кърлова/Цонев  не са на основен трудов договор с ЮЗУ. Правилно   от списъчния състав  се изключват   Вълчанова и  Михайлова. Основанието е  чл. 36а ЗВО, ал. 2, според която  при определяне на кворума  от списъчния състав по ал. 1 се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната.

Редуцираният списъчен състав на катедрата е от 14 членове. Две трети присъстващи (чл. 36а, ал.1 ЗВО) са 10 лица на основен трудов договор. Легално присъстват 8,  Цонев и Кърлова не  се броят. Недостигат двама за кворум.

Понеже въпросното предложение  до Факултетния съвет за възлагане на часове е взето на нередовно заседание от  липсата  на изискуемия кворум по чл. 36а ЗВО, съдът следва да го прогласи за нищожно. Състав под законовия минимум е некомпетентен да взема законосъобразни решения. 

Случаят Петър Цонев. 

Първо, Петър Цонев  е от катедра „Книга и общество” на Специализирано висше училище по библиотекознание и технологии – София, за който е държал КОНКУРС съгласно изискванията на ЗВО - чл. 48 и 49.

Второ, Цонев може да е в ЮЗУ само на основание чл. 52 ЗВО - решение на ФС за избор на гост преподавател. Вижда се от договора на  Цонев с ответника Мирчев, че няма решение на ФС за избор на гост преподавател по предложение на катедрата по български език.

            Трето, неговият трудов договор с Мирчев за ЮЗУ от 18 януари 2008г. НЕ е за основно трудово правоотношение.

            ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ на КТ

            12. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.

            Четвърто, за да е на основен  трудов договор с ЮЗУ за неопределен срок (външно съвместителство),  е необходим КОНКУРС, такъв не е доказан от ответника за Цонев.

Пето, Декларацията на Цонев за ЮЗУ, допусната от РСС, понеже е неистинска: посоченият в нея чл. 77, ал. 3 ЗВО не е в сила - влиза едва през СЕПТЕМВРИ 2008 г., докато договорът на Цонев с Мирчев за ЮЗУ е от януари 2008г.

Съдът е длъжен , след като констатира верността на фактите, не само да изключи декларацията "Цонев" от доказателствения материал с последици за решението на катедрата от 26 февруари 2009г., но и  СЛУЖЕБНО да образува пред себе си СПОР по чл. 74 КТ за недействителен трудов договор, като  призове за ищец  срещу Мирчев - Цонев министър С. Игнатов, който следи за спазването на закона - чл. 10 ЗВО и е с контролни функции.

            Уважаеми Съдия,

 




Гласувай:
1
0



1. svetlaen - Още веднъж:
14.04.2010 20:40
Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petdoshkov
Категория: Други
Прочетен: 4112074
Постинги: 35
Коментари: 12136
Гласове: 2139
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031