Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2010 10:29 - ПИСМЕНА ЗАЩИТА 1
Автор: petdoshkov Категория: Други   
Прочетен: 35796 Коментари: 11 Гласове:
0



До Софийски градски  съд - Гражданско отделение Възз. ІV -г  състав


            Уважаеми Съдии,

            Акцентувам върху основания и аргументи, съобразени с възражения и доводи на противната страна, изказани и по време на процеса. 

По аргумент за обратното на т. 18 от ТР №1/ 4.01. 2001г. на ВКС- ОСГК мога да оспора с. акт, който е привидно в мой интерес. Според Определение на СГС от 18.06. 2010г., щом дисциплинарното наказание  е отменено, основанието няма значение. Напротив. Имам  материалноправен интерес от отмяна на уволнението като незаконно/недействително. Уволнението е незаконно поради липсата на два вида правоспособност на представителя на ЮЗУ Мирчев: 

            а) за инициално влизане в академичната сфера,

            б) липсата на ректорова правоспособност  (обстоятелствата са изтъкнати в исковата ми молба и са подкрепени с доказателства). 

            Когато ректорът е незаконен, уволнителната заповед е незаконна -     Решение № 440 от 4.07.2002 г. на ВКС  по гр. д. № 784/2001 г., III г. о.  Наложеното ми наказание е незаконно. Порокът е тежък  и с последици за трудовия ми договор с ответника - арг. от   Решение № 1129 от 23.V.1995 г. по гр. д. № 1214/94 г., III г. о. 

  Основанието за незаконност има значение. Неправосубектността на т. нар. ректор на ЮЗУ е преюдициален въпрос както по отношение на допустимостта на наказанието, така и по отношение на неговата материална законосъобразност. Термините незаконна и нищожна  уволнителна заповед  са пълни синоними -  чл. 26 ЗЗД е субсидиарно приложим към  КТ.

            Предметът на спора е точно докладван от СРС, но липсва в съдебното решение произнасяне  по главния иск от петитума на ИМ, която е съобразена  с практиката на ВКС.

            Решение № 2092 от 21.01.2002 г. на ВКС по д. № 276/2001 г., III г. о.:        

            Въпросът за компетентността на органа, издал заповедта за уволнение, е въпрос за законосъобразността на уволнението и се проверява в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В тежест на работодателя е да докаже в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, което включва и издаването на заповедта за уволнение от компетентно лице. Издаването на заповедта от некомпетентен орган води до нейната незаконосъобразност и отмяна на уволнението.  Така и Решение № 457 от 11.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 4/2003 г., III г. о. 

Обжалването на решението на СРС преодолява забраната за влошаване на положението на ответника.  Иначе СРС при други обстоятелства е постановил перфектно решение с изключение на обезщетителната част.  КТ в релевантната част е приложен точно от съда. Съдът е изпълнил и служебните си задължения за проверка на уволнителната заповед за съответствие със законите: ЗВО и КТ. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, съдържаща задължение за работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание – изискване,  което  НЕ е спазено, нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ (наказание  в преклузивните срокове, установени в закона) и чл. 189, ал. 1 от КТ – норма, установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното нарушение. Извършена е  задължителната проверка за съответствие на уволнителната заповед с реквизитите в чл. 194 КТ.

            Първо, недопустимо е твърдението на ответника  във ВЖ и в  с.з., че процесната уволнителна заповед  следва да се допълва със странични и  невписани  в нея писмени доказателства - виж точки 1-4 от противната ВЖ. Напротив. Уволнителната заповед е в писмена форма, която по това време никой не може да изменя или допълва.

            Решение № 204 от 17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., II г. о., докладчик председателят Симеон Чаначев;
чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чл. 193, ал. 1, вр. с ал. 2 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 330, ал. 2, т. "б" КТ, чл. 187, т. 3, вр. с т. 9 КТ, чл. 188, т. 3 КТ;

            Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите елементи.

Второ,  изопачава се съдебното решение в частта за непотърсените обяснения. Съдът правилно констатира, че ответникът  представя  по време на процеса пред РСС  ДВЕ писма  на хартиен носител - съответно № 89 /14 април 2009г. и  № 93 от 23 април 2009г., без писмено доказателство за връчването им  по реда  на КТ.   Не  се  споменава второто писмо, което е с по-късна дата.

            Трето, признава се, че първото писмо  е изпратено до мен   "по електронната поща на Университета".  Ответникът обаче лъже пред РСС, когато "Юрисконсултът: По отношение на едното писмо имате разписка, че е получено. " (Първа страница от с. протокол от заседанието пред РСС по дело 855/2009г. по описа на същия съд.)

            СРС опровергава лъжата: няма разписка за първото писмо: не е възможно да има такава.

Четвърто, второто  писмо от 23 април 2009г, което получавам от  ответника чрез съда по време на процеса пред РСС,  мълчаливо  отменя първото електронно писмо до мен, понеже двете писма са идентични по съдържание.  Затова в писменото си Становище пред РСС правя : 

            "Доказателствено искане: ответникът да представи  обратната разписка на второто писмо. Текстът на търсените обяснения сам по себе си не доказва получаването им от мен."              "Юрисконсултът: Запознахме се със становището и с исканията, направени от ищеца, в писмен вид. По първото искане в становището. Много ми беше малко времето, служителката, която беше в “Кадри” и работеше от много години, не беше на работа , беше в болнични, новия колега не можа да се справи с документацията в архивата. Разписката не мога да представя към този момент. Имаме разписката, но към настоящия момент не мога да я представя. "(Първа страница от  цитирания  с. протокол (официален документ)  от заседанието пред РСС.)

 Обратна разписка не представиха. Недопустимо е да се опитва  заместване на липсващата удостоверяваща разписка за връчването на второто писмо  със странични документи на лица, които не са работодател.

Пето,  двете еднакви писма (електронно и в писмена форма) са лишени от правни основания: липсва текст  за открито дисциплинарно производство по реда на чл. 52 от Правилника на ЮЗУ във връзка с чл. 58 а ЗВО, което ми е съобщено по реда на КТ.  В два реда и в нарушение на принципа NON BIS IN IDEM, ответникът по спора пред СРС  АПРИОРНО твърди, че съм отсъствал от работа "неоснователно" (престъпно обстоятелство), заплашвайки ме със "строги дисциплинарни наказания" от неизвестен източник. СРС е коректен в съображенията си и за това отменително основание.

            Обобщено до тук - не са представени доказателства за изслушване или приемане обяснения, както и оценяването им в мотивите на уволнителната процесна заповед. Измамливо се ползват от представените от мен документи, които не могат да заместят непредставените от ответната страна  доказателства. Т. нар ректор на ЮЗУ е нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ -  арг. от  решение № 1624 от 28.10.2002 г. по гр. дело № 242/2002 г., бюлетин бр. 7 от 2002 г.  

            Шесто, колкото до липсващата дата в задължителните реквизити на уволнителната заповед, ВКС е ясен: 

            Решение № 204 от 17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., II г. о., докладчик председателят Симеон Чаначев; чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чл. 193, ал. 1, вр. с ал. 2 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 330, ал. 2, т. "б" КТ, чл. 187, т. 3, вр. с т. 9 КТ, чл. 188, т. 3 КТ;

            При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание.

            При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им.

Уважаеми Съдии, обжалваното решение на СРС дефектира  процесуално:  нарушено е  диспозитивното начало. СРС се произнесе  по евентуален иск, без да е налице отрицателен резултат по главен иск. Главният иск е, че уволнението е незаконно, а уволнителната заповед - нищожна, понеже Мирчев е незаконен работодател. Съдът има правомощието да разгледа евентуален иск само ако не е уважен главният иск. Районният  съд процедира в противоречие с  практиката на ВКС -  т.15 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателните решения са задължителни  за съдилищата.

            Исковата молба (ИМ)  първоначално е предявена (с приложени доказателства) по местна и функционална подсъдност пред БлРС на 14 май 2009 г. Поправяна е два пъти пред РС- ГД(елчев) - съответно от 2. и от 4 юли 2009г. Поддържам изцяло основанията  в  поправената ИМ от 4 юли 2009г. пред РС-ГД. СРС я възприема с всички доказателствени искания. Петитумът на ИМ е от главен и евентуален иск.            Главният изключва гледането на делото по същество, евентуалният - обратно.

Главният иск е от два иска в режим на вътрешна евентуалност, понеже са две основанията  за нищожност/незаконност на уволнението:

- начална невъзможност за ответника Мирчев за  членство в академичния състав на ЮЗУ

 -  и последваща липса на основание за упражняване на ректорската длъжност с произтичащите от това последици касателно уволнението.

Когато съдът е сезиран с няколко иска, с които се претендира нищожност на  различни основания, поредността на разглеждане на евентуално съединените искове следва да се определи от съда съобразно естеството на материалното право /в този смисъл е решение № 984/03.11.2005 г. по гр.д.№  271/2004 г., ІІ о., ТК/.  ВКС е последователен. ИСКОВЕТЕ трябва да бъдат  разгледани в тази поредност, която произтича от  правното им естество - р. №318 от 2004г. на ІІ отд. на ВКС. Действително при всяко незаконно уволнение съдът ОТМЕНЯ уволнението, но основанията са различни. Незаконното уволнение не е решение по същество.

ПРЕЮДИЦИАЛНО следва да се разгледа от въззивния съд уволнението, като наложено от некомпетентен орган. " Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстаиционният съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща" - Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. 4.01.2001 г. на ВКС, по г. д. № 1/2000 г., ОСГК.

            ВКС е последователен.

             Решение № 204 от 17.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2001 г., II г. о., докладчик председателят Симеон Чаначев;чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чл. 193, ал. 1, вр. с ал. 2 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 330, ал. 2, т. "б" КТ, чл. 187, т. 3, вр. с т. 9 КТ, чл. 188, т. 3 КТ;

            "При проверка правилността на първоинстанционното решение, съдебният състав не е обвързан от оплакванията в жалбата, разглежда спора по същество. Въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално - с конкретните основания за порочност, отразени в жалбата."

Главен иск по т. 15 от ТР №1/2001г. на  ВКС- ОСГК.

А. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът във връзка с правомощията по чл. 17 ГПК да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда.

 Нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК изрично посочва, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда  е по реда на чл. 17 ГПК. Щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Първо, ответникът не доказа легитимно влизане на Мирчев в академичната сфера през 1981г. Неподписаният за конкурса му Доклад "Чимев" (недовършен адм. акт) не поражда правни последици. Приравнен е на нищожен адм. акт.

Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК.

"Нищожният административен акт не поражда правни последици, затова не е необходимо той да бъде отменяван. Необходимо е само неговото прогласяване (обявяване, констатиране) като такъв. Решението за това ще има декларативно действие. 

Съдебната практика (виж ТР № 78/73 г., ОСГК на ВС) е дала утвърдителен отговор в случаите на т. нар. косвен съдебен контрол. Доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение.

Нищожният административен акт не поражда правни последици, но създава нежелана и опасна привидност, че целените от този акт последици са действително възникнали.

Правната сигурност обаче налага да се допусне и прякото сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожността на един административен акт. "

(Цит. ТР, задължително за органите на съдебната власт).

 Направил съм го -  във всяка ИМ по реда на чл. 17 ГПК.

Второ, РСС(андански) допусна във връзка с оспорване на ректорската правоспособност като невъзможна от липсата на валидна преподавателска такава  изпитния протокол на ответника за първоначално заемане на асистентска длъжност във ВПИ. СРС в съответствие с принципа на непосредственост допусна в доказателствения материал същия изпитен протокол. Последицата : невъзможно е даден конкурс за преподавател да започне  като конкурс за хонорован асистент и  да завърши  като конкурс за редовен асистент.

Б.

            Първо, ответникът не доказа легитимен избор на ректор. Нищо не се опровергава от противната страна. Посочих и представих в с. з. - и с оглед на добросъвестност -  акта на Общото събрание на ЮЗУ за незаконния избор на Мирчев за ректор.

Второ, представиха обаче трудовия договор със срочен характер за ректорската длъжност на ЮЗУ, сключен на 30. 10. 2007г. между Иван Мирчев и Александър Воденичаров. Поради изтъкнатите съображения в ПИМ от 4 юли 2009г. пред РС-ГД въпросният договор за ректорската длъжност е недействителен. Никой не е над законите. СГС е длъжен  - в съответствие със съдебната практика - да отдели релевантните материали, включващи - освен недействителния срочен трудов договор за ректор - и

а) молбата на проф. Воденичаров за напускане от 19.06.2005 г.,

б) заповед на Илия Гюдженов от 23.06.2005 за прекратяване на трудовия договор с Александър Воденичаров,

в) - протокол от ОС на ПИФ от 29 юни 2005, за нов избор на Воденичаров за декан, след като вече отношенията му с ЮЗУ са прекратени по документите по-горе

г) обява в ДВ за конкурс за професорско място по административно право и административен процес от 1997 (!) година (а не от 2005, когато Воденичаров е "напуснал" за 6 дена),

да сезира министъра на образованието, науката и младежта и да изпрати по подсъдност материалите на БлРС за образуване на производство по чл. 74 КТ с  ищец - министър С. Игнатов (на основание чл. 10 ЗВО) и  ответници - задължителните необходими другари Мирчев-Воденичаров. Министърът поддържа регистъра на преподавателите на основен и допълнителен трудов договор - чл. 10, ал. 2 , т. 3 ЗВО.

Решение № 1129 от 23.V.1995 г. по гр. д. № 1214/94 г., III г. о. Решения на ВС на РБ,  чл. 74, ал. 1 и 2 КТ

 "Обявяването на недействителността на трудовите договори се извършва от съдилищата по реда на членове 357 - 363 от Кодекса на труда . То може да стане както в самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение в трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение, както и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор, без да е сезиран от страните, когато констатира недействителност на трудовия договор. Тези посочени в чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда възможности произтичат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор."

Трето, СГС е длъжен да обяви трудовия ми договор с ответника Мирчев, представляващ ЮЗУ, за недействителен.

            Четвърто, ответникът не доказа членство в състава на изборното тяло на посочените от мен в ПИМ пред РС-ГД 10 нелегални членове на общото  събрание, избирало на 27. 10. 2007г. ректор на ЮЗУ и председател на събранието на висшето държавно училище.             

            Пето, ответникът ползва  неправилното Правно мнение от 2004г. на В. Мръчков относно §11 от ЗВО (Закон за висшето образование): По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на Академичния съвет, трудовите договори с хабилитирани преподаватели, при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, могат да бъдат удължени за срок от една година, но не повече от две години .

            Разбирането на § 11 от ПЗР на ЗВО е важно. Изказаното мнение е  нерационално и вътрешно противоречиво.

            Основанията ми:

            - тълкуването на § 11  от Мръчков е с   неотчетен темпорален елемент " СЛЕД решение на АС". Това решение е административен акт - арг. от 

 Top of Form

РЕШЕНИЕ № 7489 София, 16.07.2003
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ГРЪНЧАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ДИАНА ДОБРЕВА

 

при секретар

Мария Попинска

и с участието

на прокурора

Иван Лулчев

изслуша докладваното

от съдията

ЖАНЕТА ПЕТРОВА

по адм. дело № 3691/2003.



            Георги Петков Тончев е подал касационна жалба срещу решението от 29.01.2003 г. по адм.дело № 92/2002 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е била отхвърляна подадената от него жалба за обявяване нищожността на решението по точка 1.9. от заседанието на Академичния съвет на Русенския университет " Ангел Кънчев " за удължаване на срока на трудовия му договор като член на академичния състав до навършване на 67 години. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се постанови възстановяването на жалбоподателя на работа и му се присъдят направените разноски.
            Академичният съвет на Русенския университет " Ангел Кънчев " е поискал отхвърлянето на жалбата .
            Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила .
            Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира жалбата за неоснователна .
            Окръжният съд е установил, че доцент доктор на техническите науки Георги Петков Тончев е изпълнявал длъжността преподавател в катедра "Ремонт и надеждност" на Русенския университет " Ангел Кънчев " по трудов договор. С молба от 10.04.2001 г. до Академичния съвет на университета доцент Тончев направил искане за продължаване на срока на трудовия му договор с една година на основание § 11,ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование.
            С решение по точка 1.9, взето на заседанието на 12.04.2001 г., Академичният съвет на Русенския университет " Ангел Кънчев " се произнесъл за удължаване срока на трудовия договор на доцент доктор на техническите науки Георги Петков Тончев до навършването на 67 години . Според данните от личната му карта Тончев навършвал 67-годишна възраст на 4.12.2001 г.
            Окръжният съд е изложил съображения, че обжалваното решение на Академичния съвет като орган на управление на Русенския университет "Ангел Кънчев " представлява индивидуален административен акт. Позовал се е на разпоредбата на чл.38 от Закона за висшето образование, според която актовете на органите на управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство. Съдът се произнесъл по отношение на искането за обявяване нищожността на решението на Академичния съвет, като е посочил, че правото на жалба на Георги Тончев за отмяната на акта като незаконосъобразен било погасено.
            По същество съдът приел, че обжалваното решение не е нищожно, тъй като е било издадено от компетентен по степен орган в кръга на предоставените му правомощия. Направеното от административния орган разпореждане не налагало явно престъпление, което, според мотивите на решението, било друго основание за нищожност. Макар да обявил, че преценява само нищожността на акта, съдът се произнесъл и по неговата материална законосъобразност. Позовал се е на разпоредбата на § 11,ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование и е направил извод, че след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия, трудовият договор на хабилитираните преподаватели с висшето училище може да бъде продължен по решение на академичния съвет до навършване на 67 - годишна възраст.-
            Жалбоподателят по касационната жалба оспорва този извод по съображения, че продължаването на трудовия договор на лицата от академичния състав за срок от една година не било ограничено от навършването на пределна възраст, и възразява по отношение предмета на произнасяне, който съдът бил свел само до проверка на компетентността на административния орган.
            Направените оплаквания са неоснователни. Както беше отбелязано, съдът се произнесъл и по възражение, който има отношение към материалната законосъобразност на решението на Академичния съвет и не обосновава неговата нищожност. Що се отнася до направената от съда преценка по отношение нищожността на решението, тя съответства на закона. Като се е позовал на установените от теорията и съдебната практика критерии за нищожност на административния акт, окръжният съд вярно е приел, че обжалваното решение на Академичния съвет е действителен административен акт, който е бил издаден в компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и в установената от закона форма. Постановеното решение, с което подадената от Георги Тончев жалба е била отхвърлена, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради този изход на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски.
            По изложените съображения и на основание чл.40,ал.1 ЗВАС Върховният административен съд

                                                                       РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.01.2003 г. по адм.дело № 92/2002 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Решението е окончателно.




Гласувай:
0



1. анонимен - 5486
09.10.2010 17:30
"Първо, ответникът не доказа легитимно влизане на Мирчев в академичната сфера през 1981г. Неподписаният за конкурса му Доклад "Чимев" (недовършен адм. акт) не поражда правни последици. Приравнен е на нищожен адм. акт. "

"Второ, РСС(андански) допусна във връзка с оспорване на ректорската правоспособност като невъзможна от липсата на валидна преподавателска такава изпитния протокол на ответника за първоначално заемане на асистентска длъжност във ВПИ. СРС в съответствие с принципа на непосредственост допусна в доказателствения материал същия изпитен протокол. Последицата : невъзможно е даден конкурс за преподавател да започне като конкурс за хонорован асистент и да завърши като конкурс за редовен асистент. "



Ако "неподписаният доклад" е този който се
появи преди време в този блог, то очевидно той е чернова, защото е писан на ръка!
Дори и през 1981 година е имало пишещи машини. Сигурно е, че оригиналът е писан на машина и това "хоноруван" да е просто техническа грешка в черновата. Естествено е черновите да са без подпис. Почти невероятно е ЮЗУ през 1981 г. да провежда конкурси за хоноровани асистенти? Тезата за неправомерно попадане в акаденичния състав на М. е ненадеждна.
цитирай
2. petdoshkov - Тук намирам смисъл за отговор.
09.10.2010 20:07
Има понятие в правото, наречено доказателствена тежест. В този случай не лежи върху мен. Второ, нищо не представят, за да докажат друг факт, който претендират, че е истина.
цитирай
3. анонимен - 4525
09.10.2010 20:55
Не е нужно те да доказват, че са редовни. Ти ги обвиняваш, че
незаконно са в академичния състав, ти трябва да докажеш.
Достатъчно е по съдебен ред да се поиска този протокол. Чудя се
защо досега не си го поискал?
цитирай
4. petdoshkov - Към 4525
10.10.2010 08:52
Направил съм го. Допуснати са протоколите, които аз представих по делата - не е необходимо значи да ги искам от ЮЗУ, понеже съм ги имал. Аз не обвинявам никого, не съм в такава позиция.
Не сте юрист, иначе не бихте написали това, а бихте направили изводи от фактите с протоколите.
Има принципи в правото.
Не намирам за нужно да ги казвам, но са важни и с последици.
Мирчев ще загуби от мен, както и Лазарова и други. Няма съмнение, че ще се върна и нещата в ЮЗУ ще са други.
Само да кажа, че ЮЗУ действително е кочина. Лазарова ме тества за реакция срещу документи по разни дела и винаги при съдии на ЮЗУ. Но моят опит не е за подценяване. Две неща ми пречеха: едното е, че се доверявам на документи, които съм искал или не, а трябва всеки документ от ЮЗУ да се анализира. По правило са фалшификати. ЮЗУ няма документация - документът се съставя обикновено за дело. Второто нещо е натрупаната умора от преживелици, но тя си отиде. Бивайки временно вън от ЮЗУ, човек се възстановява бързо. Това е феномен, характерен за откъсване от лоши места. Кабакчиев ми сподели веднъж, че и при него е било така.
Още нещо. Вероятно тези дни ще имам и определението на РСР(азлог) за насрочване на дата за гледане на делото срещу Мирчев относно недействителен трудов договор. И то при съдия от ЮЗУ. Тя разбра, че правя компромиси, но не и на всяка цена. Нямам намерението да оставя Мирчев администратор в ЮЗУ, да не говорим за Лазарова. ЮЗУ и сие нямат шансове срещу мен. Останалото ще се преживее. Бъдещето не е лошо за мен. Тръгнал съм от ЮЗУ и ще се върна да довърша нещата си, които прекъснах по ред причини. Ако държавата ни беше "бяла", отдавна да съм затворил съответния файл. Нищо, никога не е късно.
цитирай
5. анонимен - 5593
10.10.2010 12:20
Не става дума за съдебни или някакви други протоколи. Става дума,
че докладът, който е и протокол от изпита на М. се намира в неговото кадрово досие в ЮЗУ (за твоят изпит има също такъв доклад).
Понеже този доклад не е това което се появи в интернет,
какво става, ако истинският доклад е за редовен асистент
и е надлежно подписан. Това прави тезата ненадеждна, независимо
от правните конструкции, истината би била друга. Ако е така, дори
и юридическите правила да сторят друго, истината ще бъде затаена,
т.е. съдът ще произнесе лъжа. Мисля, че не искате това. Остава
да поискате съдът да изиска истинския доклад (ако не сте го
направили вече) или
да се атакува само процедурата за избор за ректор.
цитирай
6. petdoshkov - Направено е.
10.10.2010 13:48
Тези документи трябва Мирчев да ги представи, а не аз. Негов е интересът да ги представи. Не ги представят.Питат ги всеки път за документи.
Вие от къде знаете какво има в досието на Мирчев.
Форумът не е съд. Напомняте ми на злата Илиева.
Търся истината -
притежавам копия и на други документи на Мирчев.
цитирай
7. анонимен - 2338
10.10.2010 14:03
Ок. Успех.
цитирай
8. анонимен - Интересна информация
10.10.2010 18:10
Не знам дали има значение, но със сигурност съм виждал ръкописно попълнени протоколи за аспирантски изпити доста по-късно от 1981г.
цитирай
9. анонимен - 8322
18.10.2010 11:55
Виждал си чернови на такива протоколи, написани на ръка.
Оригиналните документи, които се съхраняват от администрацията
се изготвят на пишеща машина, а през
последните 10-15 години на компютърен принтер. За ЮЗУ това е
сигурно.
цитирай
10. анонимен - Откъде, № 9, ти знаеш кво аз съм видял,
19.10.2010 19:00
че си толкова сигурен, та дори и гарантираш за Юзу-то.
А защо не уточниш принтера: мастилено-струен или като цветен ксерокс.
И каква марка е индигото, дето в Юзу-то правят копията на оригиналните машинописни докьюменти - като на АлВо и ИвМи
цитирай
11. анонимен - 6757
19.10.2010 20:05
Заяждането ти е глупаво. Просто административната уредба през 21
век изисква документите да са печатни. Само подписите (сигнатурите)
са лични. Така е и в Европа. За ЮЗУ го знам от личен опит, ако това
нещо ти говори.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petdoshkov
Категория: Други
Прочетен: 6327919
Постинги: 35
Коментари: 12136
Гласове: 2149
Архив
Календар

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Екатерина Грънчарова

секретар:

«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031