Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2008 05:51 - Четвърто Откровение: Първа част
Автор: petdoshkov Категория: Други   
Прочетен: 15232 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 13.10.2008 19:37


              Уволнителният  постинг

е предизвестен. Той е катарзисен  за мен. Миналото е жива материя, понеже нейната енергия е   все още непогасена.  Споделям известната теория от началото на 20 век, че  комуникацията се осъществява и енергийно (в езотеричен план).

          Да се върна  назад във времето в събитията, свързани с уволнението ми, означава    повторно преживяване.  Харесвам ДЗЕН философията, но в случая съм емоционален. Обикновено пиша в село: пия  кафе след кафе, пуша и мисля. Често прекъсвам писането и излизам на двора. Бавя се. После се връщам и се чувствам уморен.Чакам да ми мине. После отново пиша.

           Нямам специална нарационна техника: не се нуждая от сюжет. Следвам фабулата на събитията.  Трудовият спор пред Благоевградския районен съд започна след исковете (пред същия съд) на 22 студенти от Правно-историческия факултет (ПИФ) на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград (ЮЗУ). Правното основание на исковете е  чл. 45 ЗЗД: да ги овъзмездя за  вредите, които съм им причинил с интервюто си пред Кабелна телевизия – Благоевград (КТБ), което не ги засяга лично. Въпросните студенти се почувствали обидени, оклеветени и без бъдеще, понеже смятат, че с истината за незаконните приеми на студенти в ПИФ и ЮЗУ съм оклеветил и обидил ректора на ЮЗУ Илия Гюдженов и декана на ПИФ Александър Воденичаров. Ищците са необходими другари – един процес. Делата обаче се гледат  от двама районни съдии. Единият съдия е Вера Янева. Процесите текат паралелно - подробно -  Второ Откровение.

                  Трудовият спор

е трети успореден процес на  делата по чл. 45 ЗЗД  ( районен съд, съдии: Янева и Ковачев). Съдия (за втори път ) е  Вера Янева. Предполагам, че причина е  нейната специализация – граждански и трудови спорове.  Съдия Янева изигра великолепно картите с двата спора.  Първо по трудовия спор, почти непосредствено след него излезе  с решение по делата (на студентите) по чл. 45: неоснователни, но допустими за обжалване пред Благоевградския окръжен съд (БлОС).

                  Общ  доказателствен  материал по делата (по чл. 45 ЗЗД) и трудовия спор е „ Стенограма на предаването по КТБ, излъчено на 7 януари с участието на Петър Дошков”. Стенограмата е  на Камелия Бориславова Илиева. Стенографирането е трета нейна функция, понеже Камелия  е едновременно: секретарка на ректора на ЮЗУ (Илия Гюдженов) и негов юрисконсулт. 
                    Главният юрисконсулт на ЮЗУ е асистентката по трудово право в ПИФ Вера Любенова Лазарова. Но тя още не е на съдебната сцена срещу мен  като пълномощник на ректора на ЮЗУ Илия  Гюдженов по трудовия процес. Иначе Лазарова по разни процеси между мен и ЮЗУ преупълномощава други адвокати да представляват ЮЗУ: 
              - Емилия Топалова (сега незаконен съдия в БлОС), 
               - адвокат Янева и адвокат Иванов по дела във ВАС, 
            - адвокат Незабравка Стоева (вече инспектор от квотата на БСП в Инспектората към Висшия съдебен съвет), 
               а да – и  адвокат Капка Ангелова Лекова – Салмова (през хонорован преподавател по трудово право в ЮЗУ до юрисконсулт от 25. 01.  2005г. в Първа инвестиционна банка АД – клон Благоевград).

              Ще дам от Стенограмата само първото уволнително основание  в почернен контекст, изпуснат в заповедта за уволнение:

П. Дошков:

- ЮЗУ не стига, че е с най-ниската оценка от акредитацията, която означава, че държавата признава, че той не става, той не бива годен да обучи, да даде кураж и вяра на един млад човек, така както примерно Софийският университет, чиито оценки са по-високи, дори и малко да са завишени.

- Второто уволнително основание е контаминация от различни мои истинни твърдения. 
- Третото уволнително основание разглеждам по произход подробно нататък.

          Адвокат Стоева (от името на доверителите си) твърди по чл. 45 ЗЗД, че Стенограмата (на секретарката на ректора на ЮЗУ - Камелия Илиева) доказва, че  ... съм  оставил студентите без бъдеще: та ми искат по 5 000лв. за всеки ищец; втори път същите три извадки от Стенограмата (на Камелия Илиева)  се смятат за увреждащи факти с трудов характер и вече ги оспорвах по чл. 344, ал. 1, т. 1-3  КТ (Кодекс на труда) като незаконосъобразни уволнителни основания.

               Съдебна специфика

Трудовото съдопроизводство по мое  искане  се гледа   по реда на (отм. ГПК):

Глава дванадесета.
"а" БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 126а. (1) При направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат следните дела:  (м) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 357, ал. 2 от Кодекса на труда.                    

Чл. 126б.  В деня на постъпването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок.  

Чл. 126в.  (1) В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1.

                (2) Сроковете по ал. 1 се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция. 

Чл. 126г.  Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

                Не  съм длъжен да доказвам законосъобразността на уволнението си. Моята доказателствена тежест е да докажа размера на щетите, ако се стигне до това. Преди налагане на наказание дисциплинарно уволнение работодателят е длъжен да поиска обяснения от служителя за всички нарушения, цитирани в заповедта за уволнение. Тежестта за доказване в процеса на обстоятелството, че такива обяснения са получени, е на работодателя.  Вера Лазарова е пълномощникът на ректора на ЮЗУ Илия Гюдженов по трудовия спор. 
            Решението на съдията Янева  изпревари нейното решение  по делата на основание чл. 45 ЗЗД, макар че те  започнаха преди трудовия спор.  След решението по трудовия спор знаех, че съдия Янева няма да прекрати процеса по чл. 45 ЗЗД като недопустим. Не сгреших: Янева  даде възможност на студентите ищци  по чл. 45 да оспорват нейното решение  пред Благоевградския окръжен съд (БлОС). 

              Преди да застанем тет –а- тет,

моят опит  със съдията Янева (вече Коева по мъж ) е задочен.  Представата си  за нейния юридически профил придобих от книжата по  трудовия спор на Мирчо Люнгов с  т. нар.  Солунска гимназия - Благоевград.

              Ноември месец 2004г.  писах иска му по чл. 344 Кодекс на труда (за отмяна на уволнението му  и  последици). Той го допълни с нарочна молба до съдия Янева за гледане на спора по реда на Глава 12: (а) Бързо производство. Янева отговори на молбата положително.

              Декември месец 2004г. също писах книжа на Люнгов по същия спор. Приехме за естествено да отговаряме на съдебните актове на Янева в деня на получаването им. Бързахме, защото бързото съдебно производство става бавно и по линията на съдебното призоваване.  Призовкарките в Благоевград не си даваха зор да спазят ГПК  за навременно връчване. Янева не ги притискаше: нищо че бързото производство е за 34 дена – няма събота и неделя, както и призоваване по обичайния способ с призовка за делата по общия ред.

             Пресмятахме с Люнгов най-лошия варинт за постановяване на акт във времето. Започваше да търси  призовкарката. Тя трябваше да измине веднъж около 300 метра, но съобщението за процес стигна до Солунската гимназия (ответник) за 12 дена. Люнгов се принуди да си търси книжата в съда: изчакваше призовкарката, като й се обаждаше по служебния телефон в съда.  Този метод върши добра работа.

Мисълта ми е, че преди споровете ми в БлРС (по чл. 45 ЗЗД и срещу уволнението ми) познавах юридическата техника на съдия Янева задочно. Определям нейния стил  на писане по формулата: Кръстоска между маниера на Томас Ман и симетричния изказ на Пейо Яворов. 
                Янева пише дълги изречения. Оформя ги в абзац. Референтната  част в изреченията е удавена от излишни многословия.  Следващият абзац е метатеза на предходния. Получават се ненужно дълги текстове. Общо казано - стилът на Янева е ПЛЕТЕНИЕ СЛОВЕСЪ. Ако не си юридически грамотен или си нетърпелив, може и да не схванеш какво точно иска от втори прочит. Диспозитивът на акт Янева е кратък, но това не засяга „водата в текста”.

          Има и  навик да изпраща по два – три пъти едни и същи съдебни книжа.  Току мине известно време  и ми   изпрати  познати приложения. Хвърлях ги с едно –две изключения  направо  в коша за боклук пред Съдебната палата. Призовкарката по всичките ми дела е една и съща, понеже съдебните книжа се изпращат по район.

            Не съм виждал  Янева преди трудовия спор. Люнгов се опита да ми я покаже. Връщахме се от съда, когато ми посочи на главната улица в Благоевград разминаващ се силует, но в  гръб:

       -          Не видя ли как Янева те изгледа и побегна?

       -          Не. – Люнгов се засмя.
 - Ех, станахме известни след пресконференцията (на 21 януари 2005г. в Пресклуб Благоевград – б.м.). Гледай бе, и тоя поздравява, Боже, Боже.

На мен обаче не ми беше до смях. Вярно е, че януари месец почти бях в Благоевград зает с получаване на искови молби на студенти.  След пресконференцията на 21 януари, която Люнгов ръководеше,  въпреки нежеланието ми, непознати   ме поздравяваха. Не се вълнувах. Вече имах грижи.

            Магистратът Янева

не е с душата на съдия.  Наблюдавал съм  я, докато чакам  за нещо пред съдебната палата.  Просто излита от вратата на съдебната палата  към  живота на главната улица. Всеки, който е влизал често в съдебната зала, си съставя  психологически портрет  на интересуващите го съдии. Не съм изключение. Дефинирах Янева за частично освободила се от  родителски амбиции. Помня я с черна коса. Опъната назад и с много гел. Върви с плавна дамска походка, която подчертава. Струва ми се, че очилата  не са й нужни.

       Съдия  Янева  удовлетворява доказателствените искания частично. Иначе изслушва. Допуска писмени защити. Няма значение, че защитите не са предявени едновременно.  Контаминира от тях съдебен текст. Събраният по делото  доказателствен материал, допуснат за събиране, не се отчита добросъвестно. Не прави разлика между съдене и правораздаване.  Но не е глупава. Умее да се нагоди към началник. Не е сантиментална.

             Предистория на уволнението

            Интервюто ми пред Кабелна телевизия –Благоевград  (КТБ) от 7 януари 2005г. е с отзвук в ЮЗУ. Не ме уволниха още на следващия ден.  Бяхме в отпуск. Научавах за реакциите срещу мен от вестник Струма. Мадолев (зам.-декан на ПИФ/Воденичаров) писа, че е за уволнение – иначе се прикри зад някаква комисия по етика при Академичния съвет. Научих от  Струма, че синдикатите в ЮЗУ били за уволнението ми. Воденичаров  съветваше през февруари ректорското ръководство на ЮЗУ за същото.

            Факултетният съвет на Филологическия факултет реагира на интервюто ми пред местната кабелна телевизия през февруари.  Отнеха лекциите  по синтаксис със  задочни студенти. „Така решили чрез тайно гласуване.”  Никакви мотиви. Не е странно, че три години по-късно на второ заседание на Факултетния съвет Антони Стоилов (вече станал от ръководител на катедрата по български език декан на факултета) използва същите думи. Нищо законно няма в такава процедура. Факултетният съвет е длъжен да одобри лекционните курсове, когато предложението на катедра  е валидно направено.

             Всъщност още през лятото на 2004г. отказах на Антони Стоилов (тогава ръководител на катедрата по български език) лекционния курс по синтаксис  при Славянска филология: понеже курсът е нелегитимен по вина на Гюдженов:  ректорът е и председател на Академичния съвет. Академичният съвет е длъжен да изготви оферта към МОН за прием на студенти  само по акредитирани специалности. Неакредитираните нямат право на прием.   Наистина студентите „Славянска филология” не са виновни, но аз не можех да взема часове против убежденията си.

         Ректорът на ЮЗУ Гюдженов

ми потърси обяснение за даденото интервю, с което твърди, че  съм нарушил трудовата дисциплина:
image


          Кореспонденцията ми с ЮЗУ /Гюдженов-Лазарова е в писма с обратна разписка. Не съм отговарял.  Обяснения по Кодекса на труда (КТ) са мое право.  Даването на интервю  не е неправомерно действие. Конституцията ми дава право да търся и разпространявам  информация, както и право на мнение.

            Не е необходим втори прочит на съобщението  (за обяснение по Кодекса на труда), за да  се види, че не е  конкретно. Излизаше от въпросното писмо, че ректорът на ЮЗУ  ми  отрича (конституционни)  права от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Тя е ратифицирана, обнародвана и влязла в сила.

              Мракобесие. Но 2005г. е от силните години на декана на ПИФ Александър Воденичаров във Висшия съдебен съвет. Иначе   лъжец и лековат човек. 
              Получих препоръчани Второ и Трето писмо от ЮЗУ. Различават се само по изходящ номер и дата. Искат да удостоверя евентуална  синдикална протекция по Кодекса на труда (КТ):  не съм член на синдикат в ЮЗУ. Въобще не отговорих. Повече Гюдженов не ми писа.

                Хоризонтът се запълни от черни облаци,

които индицираха, че ще бъда уволнен. Според кореспонденцията с ЮЗУ  -  за интервю.   Мислих вече за съд.  Нищо  не ми говореха общите приказки за корупция в Благоевградското правораздаване.  Тогава се сетих за стар приятел в другия край на града.  Намерих го.  

-          Щом не искаш концентрат, ще отида за бира. Ще  надробя мезе. Ще поговорим.

Приятелят ми се върна скоро. Седнахме под лозата. Нямаше клиенти, та бяхме необезпокоявани.

-          Знаех, че ще дойдеш. Четох „Струмата”. Ще ти кажа какво мисля. Знаеш, че познавам разни хора. Ти си преподавател и не познаваш местните хора. Ще ти разкажа една история. Пък  сам решавай. - Приятелят ми издърпа стола си назад.  – Там, където си минал, си видял гаражите. Преди бяха ниви. Играехме като деца. Един ден  един маш  ни заговори:

„- Как се казваш, момче?

-          Драган.

-          Къде живееш?

-          В оная каща.

-          Вземи си  една вафла.

-           – Ами ти,  как се казваш.

-          Иван.

-          Къде живееш, Ванчо?

-          Ей в оная каща.

-          В оная къща ли, ей там ли.

-          Ето ти, мойто момче, една вафла.

-          Не ща.Мама кажа да не вземам от непознат,  ке ме тепа. – Приятелят ми  наля бира и продължи.- Мама беше слаба. Но  работеше здраво. Не даваше  да закъсняваме. Прибрах се този ден късно. Ръката на мама беше тежка. Когато не разбирах от дума, с раженот. Викам си: „С  раженот ке е”. Рекох  да вляза незабелязано. Чух гласа на мама: „Ванчо, ела, ела”. Гласът й беше не на тепане. Отидох и „Ей, брат ми, видях друг човек. Честен кръст. Поруменела”. Каза ми: „Ванчо, нали ти казвах, че имаш баща. Ето  бащата ти”. Вдигнах глава и видях  човека, на когото отказах вафла. Беше лежал в Белене повече от 10 години по процеса на Никола Петков.  Улицата носи неговото име Иван Драганов. – Приятелят ми изтегли стола и замълча.

-          Разбирахте ли се, Ванка.

-          Не говорихме за политика. Пазил ме е.  Не е като да имаш баща  до теб от раждането. Като копах градината , намерих негови книги. Четох ги – за демокрация. Кажувам ти, че хората са лоши. Що приказки са издумали, не е за говорене. Работата ти е лоша. Ще загубиш, нищо че си прав. Тук е Благоевград.  Не се учудвай. Няма начин. Това е бизнес. Трябва да издържиш.

Помислих си: „ Ванката греши”. Прибрах вкъщи се пеш.

             Връчването на уволнителната заповед

стана на 7 март 2005г. - последният ден от двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание по Кодекса на труда (КТ).   Звънна се на входната врата. Отворих. Бяха трима, които не очаквах. Красимир Папучаров (началник на Учебен отдел на ЮЗУ) и Крум Михайлов (вестникар на  ЮЗУ) бяха дошли с Ваня (без фамилното име) за  свидетели, ако откажа да приема наказателната заповед. Ваня се усмихна видимо притеснена:  - Ще подпишеш ли тук. – Ще подпиша. Подписах и нейния екземпляр.  Папучаров извика асансьора.  Ваня  - първа. След нея – Крум; Папучаров – последен. Каза: „Това е”. Не отговорих. Мислех за уволнителната  заповед: 

image

Разчетох подписа на Камелия Илиева. Познавам го от всяка страница на нейната Стенограма.  Не познах обаче парафа над  името Илия Гюдженов.

 Часът беше 13:00. Два часа по-късно излязох от къщи, за да внеса в районния съд исковата си молба. Не е необходимо  да се бавя. Представяне на доказателства можех да правя и на втора съдебна инстанция. 
            Предявих (в деня на уволнението си)   искова  молба. Съкращавам ненужното от нея:

                                                            Искова молба

Срещу:  ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград (ЮЗУ) с адрес: ул. “Иван Михайлов”, №66, Благоевград 2700, предст. от Илия Димитров Гюдженов (  чл. 32, т. 1 ЗВО). 

Правно основание: чл.344, ал.1 КТ.

                                                           Цена на иска: 5000лв.

Уважаеми Съдия,

Със Заповед №29/ 07.03.2005г. на ректора на ЮЗУ съм уволнен от преподавателска длъжност. Процесната заповед е неоснователна:

Първо, КТ се прилага  субсидиарно  към ЗВО на осн. чл. 59 ЗВО. Чл. 187, т.8 КТ е от три състава. “ Уронване на доброто име на предприятието” ( трети състав  от чл. 187, т. 8 КТ) не е материално основание за уволнение, тъй като липсва от състава на чл. 190 КТ.

Второ, по време на интервюто на 7 януари 2005г. съм в законен отпуск: не изпълнявам  трудови задължения при запазено трудово правоотношение с ЮЗУ. Давам интервю в 21 часа на 7. І. 2004г. като гражданин, а не при и по повод на възложена работа. Моите отношения с ЮЗУ на този ден са гражданскоправни, а не трудови. Правото на мнение, свободата на съвестта, право на информиране  са абсолютни права на личността, закрепени в Глава Втора на К РБ. Обективните факти, които поднасям за съществуващи реалии в ЮЗУ, са установени с официални документи  на ответника, МОН и МС Р България.

Трето, чл. 58,ал.1,т. 7 ЗВО изисква “ ... провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение”. Процесната заповед посочва само интервюто на 7 януари 2005г., което въобще не е нарушаване на трудовата дисциплина,  и нито едно провинение, даващо основание по КТ за уволнение.

Искане:

1) Делото да се разгледа по реда на  Глава Дванадесета “А”  (Бързо производство) на осн. чл. 126 А, ал.1, б. “м” ГПК;

           2) Съдът да признае уволнението ми за незаконно и да го отмени (чл.344,ал.1т.1 КТ);

            3) Съдът да ме възстанови на предишната работа (чл. 344, ал.1, т. 2 КТ);

4) Съдът да осъди ответника да ми заплати сумата от 5000 лв. за времето, през което съм останал без работа поради незаконното уволнение (чл. 344, ал. 1, т.  3 КТ).

                                                  

7 март 2005г.  беше хладен. Когато излязох от съдебната палата, валеше сняг. Не се зарадвах.

Подготовката за процеса пред Благоевградския районен съд (БлРС)

БлРС образува дело 336/2005г. Докладчик  – съдия Вера Янева. Другата Вера по процеса е Лазарова. Пълномощното й е общо. Подписано на 24. 03. 2005г.  от Илия Гюдженов. Научих от него, че Лазарова е „главен юрисконсулт” на ЮЗУ на основен трудов договор. Знаех, че е нелегитимен асистент по трудово право, защото длъжността изисква  също  основен трудов договор с ЮЗУ.

 Процесът  трябваше да завърши с решение  най-късно 34 дена от  постъпване на иска в районния съд.  Следях сроковете в ГПК. Три дена бяха необходими на призовкарката да отнесе в ЮЗУ съдебното разпореждане за  дело. Говорих със зам.-председателя на Окръжен съд –Благоевград (БлОС), че  държа районният съдия Янева да спазва законните  срокове. Имаше резултат. Общото закъснение  е приемливо.  Не бях отписал процеса по същество.

Времето до насрочване на съдебното заседание  е свързано с действия на съда и страните. Длъжни сме да представим доказателствата си, както и да поискаме такива. Съдът ги преценява за относимост и ги  изпраща  на другата страна. ЮЗУ поиска чрез  Възражение от Лазарова делото да се гледа по общия ред, понеже било с фактическа и правна сложност. Съдия Янева отхвърли Възражението  с Определение от 27. 03. 2005г.  Според нея делото не е сложно. Разпореди се да ми връчат доказателствата на ответника, приложени към Възражението. Задължи ме със същото определение да представя уволнителната заповед, в противен случай щяла да прекрати процеса като лишен от предмет. Това действие не е основателно, защото работодателят доказва законността на уволнението. Важното за мен е, че  запази бързото производство. Делото се насрочи за гледане на 11. 04. 2005г. от 9:30 часа.

             Вера Лазарова избълва за втори път доказателствата, които по-рано ми се връчиха. Този път  с молба от 6 април. Съдия Янева се разпореди да ми се връчат.  Призовкарката ми позвъни. Срещнахме  се  пред съда.  Скъсах доказателствата. Но не бях капо: задържах копие от уволнителната заповед, макар че Янева с нарочното определение от 27. 03. 2005г. я изиска от мен.

Следва продължение...




























Тагове:   откровение,


Гласувай:
0



1. kkabakciev - Искам да съм пръв
10.10.2008 09:27
Суеверен съм.

Ето какво имам да кажа.

Да, това е МРАКОБЕСИЕ! Бих прибавил, че е КОМУНИСТИЧЕСКО МРАКОБЕСИЕ - поне по генезис (те така са закърмени, комунистически), и със сигурност няма да сбъркам, въпреки че не познавам отблизо ситуацията, защото самото име на този град е КОМУНИСТИЧЕСКО, и противоречи на Конституцията и на решения на Парламента!

Това е АБСОЛЮТНО БЕЗЗАКОНИЕ!

Но това особено важно, което имам да кажа, след като току-що съм прочел това съобщение на Петър Дошков в блога му, е:

СПОРЕД МЕН Е НАЛИЦЕ СЕРИОЗНО УРОНВАНЕ НА ДОБРОТО ИМЕ, ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА КОЛЕГАТА ПЕТЪР ДОШКОВ В ИСКАНЕТО ДО НЕГО ЗА ДАВАНЕ НА ОБЯСНЕНИЯ!

Не мога по никакъв начин да ангажирам с мнението си Петър Дошков, който е юрист (и то блестящ) - а аз не съм, нито бих могъл. Но заявявам, че ако аз съм на мястото на Дошков, ще предява граждански иск срещу ЮЗУ и срещу автора на този официален документ.

Другият документ (самата уволнителна заповед) в момента не се отваря. Но подозирам, че и в него може да са налице "формулировки", уронващи достойнството, честта и доброто име на колегата Дошков.

А сега отивам да чета втората част на съобщението.

Красимир Кабакчиев, дфн
цитирай
2. svetlaen - eвала!
10.10.2008 17:14
Най-сетне! Откога го чакам този трудов постинг!
цитирай
3. анонимен - Наистина това е беззаконие и мракобесие
10.10.2008 17:16
Дори е учудващо за една държава ЕС.
Няма ли кой друг освен Дошков и колегите около него да се вдигне по-решително за справедливост и права?
Ако така продългава тази държава е обречена.
Вземете се в ръце, българи!
цитирай
4. анонимен - Загубен и прост народ
10.10.2008 18:08
сеира чужд гледа, роб, сноб!

Юристе, какво правиш в тази "държава"?
Навън излезни, разкажи за мафията стара!

Успех!
цитирай
5. анонимен - Сподолено!
10.10.2008 19:41
Познавам Петър Дошков и със сигурност знам, че предава точно /хронологично и фактологично/ цялата информация...
Трудно е да се пише коментар... Честно казано на човек му се иска просто да не е "тук и сега"!
Желая му успех!
Приветствам и д.ф.н. Кабакчиев!
Вие сте железни - дано да не ви прозвучи прекалено жаргонно! Бъдете здрави!
цитирай
6. анонимен - относно съдебната система
07.05.2009 12:28
за първи път попадам на този блог.Търсейки мнения по различни казуси.Ясно е ,че този човек е като вечно борещите се Елинипелинови герои.Да търсиш справедливост...,но да не я откриваш в инстанцията ,която е точно за това.Интересуваме по какъв начин се става съдия и защо в българските съдилища е пълно смагистрати,които или са удобни или са децата на мама и тате.Принцпино еидн съдия би трябвало да има голям професионален и житейски опит. "Магистратът Янева

не е с душата на съдия. Наблюдавал съм я, докато чакам за нещо пред съдебната палата. Просто излита от вратата на съдебната палата към живота на главната улица".При този лежерен профил ,интересно този магистрат отколоко време е на поста си,колко време е в съдебната система,каква е възрастта и съответно опита му.Да не е от случаите от университетската скамейка и директно в съдебната зала с тога в която може да се спъва...Този районен съдия изиграва също интересна функция във вашия казус...Бихте ли расяни ли ...
цитирай
7. анонимен - bremennost
24.06.2009 21:07
mnogo hubava ststia
цитирай
8. анонимен - До Президента на Република Бълг...
12.10.2009 17:13
До Президента на Република България г-н Георги Първанов копие: Главна Прокуратура на Република България бул.Витоша 2 София 1 000 Окръжна прокуратура гр.Благоевград 2 700 Районна прокуратура гр.Сандански 2 800 Областен управител на Благоевградска област в-к”Труд”, в-к”Струма”,в-к”Вяра” и др. Господин Президент, За кражбите на държавни и общински имоти многократно сме Ви уведомява ли Вас и прокуратурата,но до сега нищо не се предприема от оторизираните органи – прокуратурата .Фрапиращ е случая на кражба на 7/седем дка/ общинска земя намираща се на главен път Е-79 София – Кулата в района на с.Левуново,община Сандански. Малко история – С решение на Общинска поземлена комисиа Решение №29-1 от 03.12.1992 год.се възтановява правото на собствиност –нива от 7/седем/ дка в местността „Блатото”Следват Решение №144/92 год. и Решение №147/92 год. и заключителното Решение № 119/07.09.1993 год.на Общински съвет при Община Сандански. Относно Промяна Решение №144/92 и №147/92г. На основание чл.21 т.3 и т.10 от ЗМСМА-реши: 1.Дава съгласието Община Сандански да участва в образуването и регистрирането на ДОО”Бобър”-ММ-Благжоевград с предмет на дейност :търговия,туристически услуги ,продажба на петролни продукти,организиране на медицински и конгресен туризим ,балнеосанаторни услуги. 2.Дава съгласие дяловото участие на Общината в дружеството да бъде 50%,като внесе кото непарична вноска 7/седем/ дка,земя общинска собственост ,в местността „Блатото” на с.Левуново” – Община Сандански,след отценяването й по съответния ред. 3.Упълномощава Кмета на Общината при учередяването на дружеството,да извършва всички дейности във връзка регистрирането,включително и да упълномощава търговски управител/прокурист/. Следва Решение №3521/28.09.1993 год.на Окръжен съд – гр.Благоевград Регистрира се дружество с ограничена отговорност с фирма „Лев-Бобър”-ООД със седалище с.Левуново,община Сандандански. Дружеството е с капитал 420 000 лева.-210 000 непарична вноска на Община Сандански състояща се от 7/седем/ дка земеделска земя в землището на Община Сандански внесени изцяло .Дружеството се управлява от управител и т. н.................... Следва един нотариален акт №21 том III дело 571/1998 год. съставен от съдя Илия Янев с който се признава „Лев-Бобър „-ООд със седалище и управление с.Левуново за собственик:Обект „Бензиностанция с крайпътен комплекс и се вклучва 7/седем/ дка замеделска земя /общинската !!!!!!!/.И после няколко фиктивни продажби за замитане на следите !!
За тая кражба на тази общинска земя вече десет години пишем до Вас,Прокуратурата и т ..н.....но нищо не се предприема за изваждане на истината.Тук районна прокуратура град Сандански е разпоредила следствени действия ,които се опитват да заметат случая.В тая мръсна игра са замесени доста хора. Настояваме още веднъж да разпоредите проверка на този случай ......фрапиращ и на нищо неприличащ......изобщо се питаме има ли държава.....в Европейския съюз ли сме и ли в Анадола или Африка. Това не може да продължава вечно НАРОДА ще възстане!! Настояваме да ни бъдат предоставени копия от Нашите писма до Вас и отговорите от съответните оторизирани органи за извърщените проверки по този случай за да можем да сезираме органите на ЕС . Няма да основим този случай да бъде погребан,за тоз грабеж хората замесени в Него трябва да си получат заслуженото.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petdoshkov
Категория: Други
Прочетен: 6325915
Постинги: 35
Коментари: 12136
Гласове: 2149
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031